Една баба постоянно наричала дядото си „Артерио“. Един ден дядото срещнал съседа и му споделил това:
– Абе, комшо, моята баба все ми вика „Артерио“, какво ще да е това?
– Ами де да знам и аз? Абе я най-добре иди на доктор, той със сигурност ще ти каже!
Отишъл при доктора дядото, а медикът взел едно огледало, сложил го пред дядото и го попитал:
– Я кажи сега: Ти познаваш ли го тоя?
Дядото погледнал образа си и му казал:
– Абе доста ми е познат,
ама нещо не мога да се сетя откъде.
– Аха, ясно – казал докторът. – Я вземи това нещо в къщи – и му подал огледалото – Па като се сетиш, ела пак и ми кажи.
Прибрал се дядото вкъщи и всяка вечер се гледал в огледалото, белким се сети откъде го познава тоя пред него. Бабата забелязала, че всяка вечер дядото гледа някакво стъкло в ръцете си и го попитала:
– Абе, ей, „Арти“, я кажи какво гледаш толкова всяка вечер?
Дядото й връчил огледалото:
– Ето ти, гледай!
бабата погледнала и му се развикала възмутено:
– Леле, как не те е срам! Коя е тая уруспия бре!
