Една жена се престрашила да отиде при прекия началник на мъжа си. Седнала срещу него, измъкнала едни женски прашки от чантата си и ги оставила на масичката пред шефа.
– Съмнявам се в мъжа ми. Мисля, че ми изневерява! Ето тези прашки ги намерих под леглото, но те не са мои! Ще ви бъда благодарна, ако го наблюдавате и ми кажете дали ходи по чуждо!
– Нямате проблеми, може да разчитате на мен!
Жената си тръгнала, а шефът прибрал прашките в чантата си.
Прибрал се у дома и си пуснал телевизора. Набързо забравил, че носи прашки в чантата си. В стаята влязъл синът му и му казал:
– Татко, ходи ми се на кино. Би ли ми дал някакви парички?
– Остави ме сега да си почина, ходи кажи на майка ти да бръкне в чантата ви и да ти даде.
Отишъл синът при майка си и й казал молбата на баща си. След минута жената се появила пред шефа, като държала прашките пред себе си:
– Ах ти, палавнико! ето къде са се дянали моите прашки!
