Заекът се притекъл на помощ на лъва и го спасил от смъртна опасност. В знак на благодарност, царят на животните го направил свой заместник. Свикал специално горско събрание и обявил:
– В знак на благодарност, от днес за неопределено време Зайо става цар на животните в гората. Каквото каже той, това трябва да стане.
Още на другия ден Зайо Байо видял лисицата и й казал:
– Лисо, хайде влизай в храсталака да правим любов!
Лисицата тръгнала да му възразява, но се сетила за заповедта на лъва.
Преклонила глава и влязла в храстите, където заекът я оправил.
На другия ден Зайо видял мечката, тя в началото също се ядосала, но нямало какво да направи и преклонила глава пред зайчето.
На другата сутрин заекът срещнал вълка и му казал:
– Вълчо, хайде в храстите, за да те почвам!
– Добре, Зайо, хайде! – и влезли в храстите.
От храсталака се чули писъци, викове, стенания и отчаяния глас на Зайко:
– Ах, вълчо, как можа! Колко пъти трябва да ти се повтори, че когато лъва свиква горско събрание, ти трябва да присъстваш…