Зайо Байо си подскачал небрежно из гората и изведнъж насреща му дупка. В последния момент успял да се спре и да не падне в дупката. Приближил се, погледнал през ръба и какво да види… В дупката бил паднал вълкът. Гледал нагоре с тъжен поглед и мълчал ядосано. Не можел да излезе от дупката по никакъв начин. Като видял това заекът, много се изкефил. Казал си: „Е сега ми е паднало да се гавря с вълка.“ И Зайо Байо започнал да ругае и псува вълка:
– Е-е-ей, тъпанар! Мухльо! Виж се бе, скапаняк. Егати и боклука? Нещастни-и-ик! Егати и нещастника? Виж се колко си смотан, бе кльомак. Егати и ташака? Ренде!
Ругал и псувал заекът половин час и накрая се изморил и си тръгнал. Повървял малко, но не се стърпял: „Ох, още ми се иска.“ Решил да се върне и още да се гаври с вълка. Сега му било паднало и тази възможност не била за изпускане. Върнал се заекът и тъкмо да започне пак с псувните и изведнъж се подхлъзнал и паднал в дупката. Станал изтупал си прахта и погледнал жално вълка. Вълкът се приближил до него и го загледал с мълчалив и страшен поглед. Заекът промълвил:
– Ако щеш вярвай. Стана ми гадно… и се върнах да ти се извиня.
