Иванчо бил вече второкласник. Майка му и баща му го взели от училище с колата. Щом потегили, Иванчо ги попитал:
– Знаете ли колко е часът?
Майка му му отговорила:
– Е нали имаш часовник на мобилния си телефон, погледни си го!
Иванчо обаче си бил забравил телефона вкъщи.
Тогава майка му и баща му в един глас започнали да му обясняват, че винаги при излизане от къщи човек трябва да си взима четирите най-важни неща със себе си: ключове, документи, пари и телефон.
– Е добре де, ама нали сега съм с вас!
– Е какво от това? – казал баща му. – Представи си, че отидем до мола и влезем да разглеждаме. Ти можеш да се загубиш в суматохата. Нямаш телефон да се обадиш, нямаш документи за самолчност, нямаш пари за билет за автобуса, за да си отидеш вкъщи и на всичкото отгоре нямаш ключове, за да си отвориш вратата! Ами ако стане някакво природно бедствие? Тогава съвсем ще го закъсаш!
Иванчо слушал известно време. После родителите му замълчали. Пръв нарушил мълчанието баща му:
– Е, сине, направи ли си съответните изводи от нашия разговор?
– Да, направих ги. Просто не трябваше да ви питам колко е часът…
