Кубрат Пулев коментира спекулациите, според които мрази комунизма. Ето какво написа Кобрата в социалните мрежи:
„В отговор на безсмислените драсканици, на някакви долни фантазьори и техните вредни за България сайтчета за фалшиви новини и всички „журналя“, които интересчийски преписват неистини, искам да знаете, че е най-добре да вярвате на мои думи, написани тук, или изречени на живо!
Не мразя никого, камо ли никакви си комунисти, които отдавна ги няма!
Имам приятели, или може би познати от БСП, които са също толкова приятни и интелигентни хора, както членовете на други партии. И това не означава, че мразя, когото и да било!
Дори с някои от така наречените „комунисти“ си говорим често и периодично ги мачкам на шах, а след това постоянно ме дебнат за реванш. Да, казвал съм и това беше самата истина, че когато бях дете, са идвали вкъщи и са изземвали на баща ми книги, които са считани за забранени и той започна да ги крие в тайници. Аз съм ги виждал с очите си! Но никой не ми е забранявал да чета книги! Всъщност, в какъв режим са живели хората тогава, не означава, че в днешни времена аз трябва да мразя някого.
АЗ НЕ МРАЗЯ НИКОГО!
КУБРАТ ПУЛЕВ НЕ МОЖЕ ДА МРАЗИ!
Как изобщо можете да ме изкарвате толкова дребнав! Нека не ми извъртат смисъла на думите и не ме вкарват в ролята на защитник на този или онзи, или враг на някого!!! Нека не се използва името на човека Кубрат Пулев, за личните интереси и политически схеми и безизходици!
Винаги съм се стремял да бъда независим, въпреки, че и аз съм имал моменти, в които не ми е било никак лесно, но въпреки всичко съм се справял някак, без да дължа на никого нищо, но оставайки винаги благодарен! Така съм научен!
Аз обичам България и българския народ и не го деля. Когато истински изразявам обичта си е, за да дам пример, да заразя повече хора с тази любов, да повярват в България, да повярват в себе си! Да имат и повече самочувствие, като българи!
Изобщо не очаквам и не желая нищо в замяна, защото това е в моето сърце, идва от там и там ще остане докато то бие…, та дори и след това…!“
