Лежи си лъвът на сянка пред пещерата. Идва лъвицата, отърква се в него и казва многозначително:
– Скъпи, чакам те в пещерата.
Да, ама лъвът си бил похапнал хубавичко, унася го и си направил оглушки.
Горе на дървото седи маймунекът и като вижда каква е работата изчаква царя да заспи и се шмугва в пещерата. Там в тъмното оправя лъвицата и бегом обратно на дървото. След някое време излиза лъвицата доволна, усмята:
– Скъпи, много добре се представи днес… Че и два пъти…
– КАКВОООО?! – ревнал царя. – ВСИЧКИ ЖИВОТНИ ВЕДНАГА ПРИ МЕН:)
Хукнало всичко живо на поляната.
– Казвайте кой беше в пещерата, докато спях?
Мълчат животните, а маймунекът видял, че не отива на добре работата и зърнал от дървото, че хиената се тътрузи в далечината. Пресрещнал я той, а тя го пита:
– Какво става, за какво ни вика лъвът?
– Е, как, не знаеш ли, царят вече остарява и пита кой иска да му стане заместник.
Лъвът в това време изревава:
– ЗА ПОСЛЕДНО ПИТАМ, КОЙ???
Хиената на бегом:
– Аз, аз, аз.
– Влизай в пещерата!
Влезли те, а там бой и многоточие, бой и многоточие, хеле по едно време излязла хиената, ама бавничко, едва-едва стъпва, поразкрачена.
А маймунекът от дървото:
– Охооо, кога станахме цар, кога сменихме походката?
