Летен ден. Открито кафе. Четирима млади мъже пият биричка. От ъгъла се задава нарастващо почукване от високи метални дамски токчета. Над тях – дълги тренирани крака със символична поличка. По-нагоре талия с два пръста да я обхванеш, едва-едва носеща предизвикателен бюст. Ако погледнеш още по-нагоре – прелестна гарваново черна коса, обхващаща красиво и „невинно“ лице. Естествено четиримата настръхват и започват коментарите:
– Леле, тая ако ми падне, ква волна програма ще й изпълня… Мацето отминава, токчетата заглъхват, а коментарите не стихват. По едно време обаче забелязват, че един от четиримата си мълчи, не взема участие в обсъжданията и си пие най-спокойно биричката.
– Ти да не си обратен? Как може като видиш такова парче, да не кажеш нищо? За какво си мислиш?
– За какво си мисля ли? Ами мисля си тази пък на кого ли е омръзнала? Тази пък на кого ли е омръзнала…
