михаела филева
Михаела Филева

Певицата с визия на модел – Михаела Филева е само на 28 години, но вече три пъти е избирана за изпълнителка на годината от наградите на “БГ радио”. Тя е завършила Природо-математическата гимназия “Васил Друмев” във родния си град Велико Търново, откъдето е и Мария Илиева, която става неин ментор по време на участието є в “Х фактор”. Михаела не печели шоуто, но опитното око на Графа веднага разпознава потенциала є и я кани да стане част от неговата компания – “Монте Мюзик”. Още с дебютният си албум “Инкогнито” талантливата певица дава заявка за стабилно присъствие на музикалната сцена, а с втория си – “Нова страница” – тя затвърждава мястото си сред най-харесваните изпълнителки в България. Михаела даде интервю за вестник „Труд“.Михаела Филева не издържа: Певицата каза истината за Григор ДимитровНова светска клюка разтърси ВИП обществото. Няколко медии разпространиха новината, че тенисистът Гри…Feb 22 2019skafeto.com

– Михаела, “Латино сеньорита” се превърна в летен хит. Пътуването ти до Куба ли те вдъхнови и как в нея се включи нашумелият рапър Тото от група “СкандаУ”?
– Пътуването до Куба стана повод за създаването на това парче, защото до средата на април цялата ми концентрация беше върху първия ми самостоятелен концерт в НДК, но веднага след него се чух с музикалния ми продуцент – Веселин Ценов и му казах, че е време да мислим какво ще се случва за лятото, въпреки че заминавам 10 дни за Куба на заслужена почивка. Той ми пусна няколко бийта, направени с Константин Ангелов и един от тях звучеше в латино ритъм и веднага си казах – това е! Получи се доста симпатично парче, а от фразите, които чувах на испански в Куба ми дойде вдъхновението за текста, като Ендо ми помогна да завършим. Записвайки парчето, си казахме, че ще е яко да има отпявания, подобни на група “СкандаУ” и решихме да поканим Тото и Лъчо. Имахме малко време, но Тото успя да се включи и ни изпрати демо от Македония, защото имаше участие там и на нас много ни хареса, а след това Бойко Щонов засне и клипа.

– Какво те впечатли в Куба?
– Много мога да говоря за Куба – хората там са супер усмихнати и привидно безкрайно щастливи, въпреки трудните условия. Също така от всяка входна врата и от всяко заведение там звучи жива музика и имах чувството, че всеки кубинец танцува салса и свири на някакъв инструмент. Освен музиката – нещата, които те влюбват в това място са цветовете, защото всичко е много пъстро, особено в Хавана. В началото ти прави впечатление колко са щастливи всички, но в момента, в който започнеш да си говориш с тези хора и да се опиташ да се потопиш в бита им, осъзнаваш, че това е опит за бягство от трудния им живот. Там хората си живеят в комунизъм, макар и вече не толкова краен, но останах с противоречиви впечатления, защото освен тази красота и музика, в същото време има нещо, което все едно те хваща за гърлото. Даваш си сметка, че трябва да си много благодарен, че си европейски гражданин и можеш да пътуваш и да обикаляш света, а те все още са много затворени и буквално хората се раждат и умират в един и същи град. Освен това културният и информационен обмен там е сведен до минимум.

– Кои бяха нещата там, които “сякаш те хващаха за гърлото”?
– Охранител на заведение в Хавана ни разказваше, че работи за 10 долара на месец от сутрин до вечер – 6 дни в седмицата. При положение, че голяма бутилка минерална вода там струва около долар – съотношението между стандарт и заплата е драстично. Имат нещо като купонна система и получават определено количество храна на месец на член от семейството – ориз, картофи, боб… Тоест не гладуват, успяват да преживяват и не е като в Индия, но живеят наистина много трудно и този охранител ни каза, че последната дреха, която си е купувал е преди 1-2 години и това е униформата, с която работи. След това ние му подарихме наши дрехи и видях как очите му се насълзиха. Тези неща много те замислят…

– След Куба, какво лято ти предстои и ще намериш ли време да посетиш и други интересни дестинации, преди старта на твоето турне на 19-ти септември в Пловдив?
– Предстои ми натоварено, музикално, пътуващо лято с екипа. Ще имаме много клубни концерти по Черноморието. В началото на август планирам за няколко дни да отида и от другата страна на морето – до Грузия на палатка и да се върна за концерт във Варна. През септември записвам нова песен.

– Подготовката за новия сезон на “Гласът на България” вече тече, а ти се вписа много добре като ментор. Продължаваш ли да общуваш с участниците от твоя отбор?
– Да, и с тримата, които останаха накрая в моя отбор – Надежда, Вениамин и Христиан и следя как се развиват. Те се опитват да правят авторска музика, някои вече издаваха и качваха в ютюб свои видеа, които аз също споделям и много се вълнувам, защото те са ми първият отбор! Виждам, че за тези почти 7 месеца са станали малко по-добри артисти, по-събрани като личности и по-амбициозни в старанието си да създават музика, а за мен голямата цел като треньор, бе точно това.

– Когато ти си била участник в подобен формат, как приемаше критиките на журито?
– Бях толкова за кратко там – нямаше много време да има негативни коментари от журито. В общи линии отпаднах на втория концерт и все още коментарите бяха поощрителни. Имаше по-скоро конструктивна критика, а не негативни коментари, или самоцелно сочене на грешки. Аз съм супер фен на конструктивната критика и дори тогава много често четях коментарите във V box, като се опитвах да си налагам да не позволявам на язвителните да стигат до мен, а да търся капката истина във всеки един от тях.

– Би ли споделила такъв коментар, който си взела под внимание?
– Сега си спомням един относно това, че правя много мимики, докато пея. Беше написано с грозна лексика, но след това си пуснах мои клипчета и видях, че наистина бърчех веждите и челото си. Тогава бях още студент в Музикалната академия и за мен по-важно беше как звучи музиката, а не как изглежда, но като минаваш през такъв формат и си даваш сметка, че е важен и външният пърформанс. След това започнах да се наблюдавам много повече как стоя, как изглеждам и как се изразявам с лицето си, докато пея.

– Кои са силните страни на другите треньори – Иван Лечев, Графа и Камелия?
– Лечев има широк поглед над музиката, при него тенденциозно отиват рок изпълнителите, но той наистина има толкова богата музикална култура, че би бил много готин ментор и на изпълнителите от друг стил. Относно Графа, понеже имам щастието в последните почти 8 години да се уча от личния му пример, мога да кажа, че той е от хората, които могат да те възпитат на дисциплина и да си много работлив. В Камелия ми направи силно впечатление, че е жена с остър ум, която много добре умее да предразполага участниците и хората около себе си да споделят с нея и да се чувстват по-спокойни. Няма как да не отбележа и това, че изглежда впечатляващо.

– Има ли някой от кандидатите, чиято лична история те развълнува?
– Всяка житейска история има своята сила, но ще дам пример с човек от отбора на Графа – Мартина. Това е едно момиче, което е претърпяло 27 операции на гръбнака, за да може да ходи и тя не само че се яви на кастингите на тъмно, но и стигна до битките. Много ме вдъхновяват историите на хора, които ти показват, че трябва да живееш смислено и да постигаш мечтите си. Когато го правиш чрез музика – това е супер вдъхновяващо.

– Как се почувства когато Григор Димитров те нарече “най-добрата в България” и призна, че слуша твоята песен “Цяла нощ”, докато тренира?
– Поласкана съм. Много се радвам, че човек, който е толкова уважаван и постигнал толкова много, харесва музиката ми. Всъщност, това е един вид доказателство, че интелигентните и успели хора разбират музиката ти, което е наистина чудесно. Иначе не съм много голям спортен фен, но следя изявите му на корта.

– Шакира покани Надал в свой клип. А ти би ли поканила Григор и как се отнасяш към писанията, които ви приписваха връзка?
– Ако направиш интервю с него – попитай го, защото аз съм отворена към тази идея и ще го взема за клип! За мен е комплимент, че толкова много хората фантазират по мой адрес, но истината е, че с Григор дори не сме се запознавали.

– Кой друг популярен мъж би снимала в твое видео?
– Много харесвам Орлин Павлов и не само бих го снимала в клип, но и с удоволствие бих направила песен с него.

– В Куба сигурно си станала обект на местните мачовци?
– О, това е много интересно, защото там буквално и от жени и от мъже – отвсякъде валят всякакви предложения. Много са настоятелни и мъжете, и жените – без значение от пола, като имаше дори една бременна дама, която също настоятелно правеше някакви оферти. Много са интересни и свободомислещи, когато става въпрос за интимност. Първо ти подхвърлят нещо, после идват по-близо и търсят контакт, като по поведението им четеш, че за тях това си е абсолютно нормално и ако не се чувстваш ок – проблемът е в теб. За мен беше странно, но все пак интересно и различно.

– С какво те спечели приятелят ти Стефан, който е дигитален мениджър?
– В началото просто си говорихме и си споделяхме кой от какво се интересува и вълнува. Точно това общуване ме привлече в него. Той е много интелигентен и начетен човек, а аз обичам да общувам с такива хора – няма значение дали става въпрос за хора, с които ще се срещаш в интимен план или на приятелска основа.

– Сред младите хора манията да са известни и да имат повече лайкове добива застрашителни размери…
– Социалните мрежи създават усещане за съвършен живот на един клик разстояние. Този идеален живот е достъпен във всеки един момент, като там има съвършено изглеждащи хора, живеещи в красиви домове и всичко е много по-красиво от това, което реалността предлага. Голямата опасност е, че на всеки човек е присъщо се сравнява с другите. Младите хора, особено като са по-лабилни, започват да си изграждат фалшиви представи и дори грешни ценности и морал. Когато тези примери са толкова близо до теб, искаш да си като еди-кого си, да изглеждаш и живееш като него…Много често обаче снимките са обработени с фотошоп!

– Как общуваш с твоите последователи?
– Старая се нещата, които качвам, да бъдат максимално близки до истината и натурални. В профила ми например можеш да ме видиш недоспала и как споделям, че това е 40-ия час, в който не съм имала време за сън, защото съм снимала видео… Миналата година направих с приятели едно пътешествие с палатки из Балканите и го превърнах в мини пътепис, а сега през уикенда за първи път бях в Мюнхен и там видях метални сламки, които са за многократна употреба. Тук не съм виждала такива, затова ги снимах и ги споделих в мрежата, защото според мен трябва да се опитваме да живеем без отпадъци и това е много наболял проблем. Скоро ми попадна и един пост на Део, който споделя, че е намерил пликове за отпадъци, направени от царевица, които са биоразградими. Социалните мрежи могат да бъдат супер сила в ръцете на правилните хора, които да насочват към важните неща. Например някои хора могат да решат да откажат пластмасовата сламка, или чаша в заведението… Така че, аз съм оптимист за бъдещето.

– Отгледана си от майка си, кои нейни черти виждаш в себе си?
– Не се паникьосвам и не мрънкам при кризисни ситуации. Майка ми е супер добра в това да взима рационални решения максимално бързо в напрегнати ситуации. Нужно е голямо самообладание и трезви разсъждения, за да излезеш по-бързо от такива моменти, като преди ми беше трудно да го постигна, но ставам все по-добра. Личният пример на майка ми в много отношения е нещо, което е променило възприятията ми за това каква е ролята на жената в обществото и у дома, както и това, че няма нищо лошо да бъдеш силна и справяща се жена.

– Какво друго ти дава сили в трудни моменти?
– Аз съм вярваща. Човек се обръща към вярата обикновено в ситуации, в които няма изход и е безсилен – тогава се сеща за Бог. Тези дни, прибирайки се от Мюнхен, преживях най-дългата и бурна турбуленция, на която съм попадала някога. Повтарях си, че е безопасно, но близо 40 минути се чувствах все едно съм на roll в мултиплейс. Вълнението беше много голямо и тогава се помолих, защото вярвам, че молитвата помага.

loading...