Млад мъж кандидатства за работа. На интервюто попада на баш шефът. Шефът му посочва един стол и му казва:
– Брато, сядай. Как ти е името?
– Петър се казвам, господине.
– Слушай сега, Пешо. В понеделник ще дойдеш малко по-раничко на работа. Някъде по обедно време. И тогава започваш работа.
– А какво точно ще работя? – попитал недоумяващо Пешо. – Аз съм с дви висши, работя на компютър, карам автомобил…
– Абе мани ги тия неща, дето изброи.
Важното е да си тук в 16.00, когато имаме планьорка в моя кабинет. Ще пием уиски, водки, коняци, мезета…та чак до сутринта.
– Прощавайте, но аз не употребявам алкохол.
– Разбрах. При това положение понеделник го пропускаш. Ела направо вторник, в 16.00 на планьорката. Ще се съберем, ще се забавляваме, момчетата ще донесат малко бяло и така!
– Извинете много, но аз съм спортист!
– При това положение няма смисъл да идваш вторник. Почваш си от сряда. В 16.00 ще докараме яко жени, за да се забавляваме всички с тях до сутринта!
– Няма как да стане. Женен съм и имам деца.
– Абе, Пешка, ти да не си обратен?
– Е не съм, защо питате?
– Еми като не си, не идвай в четвъртък…Никак няма да ти хареса.
