Богдана Карадочева е сред най-емблематичните родни поп изпълнители. Започва кариерата си на 14-годишна възраст. През 1965 г. става солистка на „Студио 5“. Печели Голямата награда на „Златният Орфей“ през 1969 година. През 70-те години пее с известни изпълнители като Салваторе Адамо, Жилбер Беко, Клиф Ричард, Шарл Азнавур и Джозефин Бейкър. Гастролира в много страни по света. След 1999 г. се изявява и като телевизионна водеща. Най-известните й песни са „Дано“, „Остаряваме бавно“, „Иване, Иване“ и „Нова година“. За предстоящите празници, бездуховността, живота без нито лев пенсия от държавата, хубавите и трудните моменти в живота тя говори пред вестник „България днес“.
– Г-жо Карадочева, голям проблем пред известните изпълнители от вашия калибър е малката пенсия, която получават.
– Ние сме забравени! Вече се стопихме. Броим се на пръсти тези, които останахме от нашето поколение. Не мисля, че е проблем за държавата да даде пенсии на десетина човека. Смешно и тъжно е, че не се прави. Колко от моите близки си отидоха с по 93 лева пенсия. Толкова бяха социалните пенсии.
– За кои си спомняте?
– И Емил Димитров, и Боян Иванов. И кой ли не. Глупаво и тъжно.
– Вашата пенсия каква е?
– Нямам нито една стотинка, дори социална. Все едно не съм гражданин на тази държава. Ама карай, много важно! Какво да правя? Ще се боря някак си!
– Защо се получава така?
– От 14-годишна съм на сцена. За едните документи казват, че са изгорели. За другите, че е станало наводнение и ги е унищожило. На нас свидетел може да ни бъде народът. Всички хора, които са идвали на наши концерти, пели са с нас, вълнували са се и са ръкопляскали.
– Как се справяте без една стотинка помощ от държавата?
– Не е лесно. Мъчим се да имаме участия и това е. Стефан (Димитров – съпругът на Богдана Карадочева – б.а.) прави музика, аз пиша текстове. Няма да умрем от глад. Бог ще се погрижи за нас. Но такова нещо никъде в света не може да се получи! Това е толкова оскърбително и унизително. Дори не искам вече да говоря по тази тема. Останахме шепа хора, които вече се виждаме по погребения най-често.Певицата Александра Раева с откровена изповед: Влюбена съм, Слави не ми липсва!Алекс Раева е родена на 24 септември 1980 г. в София в семейството на актьорите Наталия Бардская и И…Dec 12 2018skafeto.com
– Какво е положението при Васил Найденов?
– Той ми е любим приятел. Прекрасен е и много го обичам. Радвам се на духа му. И той няма пенсия. Нещо, което се полага на всеки гражданин на всяка държава. Ние сме лишени от законното си право. Но нищо. Този живот така, другият по друг начин.
– Лили Иванова?
– И тя няма пенсия. Нула лева. Както аз и Васко Найденов, така и тя. То е смешно. Но дайте да си пожелаем весела Коледа и щастлива нова година. Да бъдем по-добри, по-разумни, да се обичаме и да си го казваме. Да сме здрави и по-смирени. Дано, дано, дано…
– Наближават най-хубавите празници в годината. Къде и как ще ги посрещнете?
– Ще си бъда вкъщи както обикновено. Обичам около мен в тези празнични дни да бъдат децата и близките ми. Това е най-хубавото нещо. И тази година няма да е по-различно. Традиционалистка съм. Разбира се, ще бъда в София, няма другаде да ходя. София си остава моята любов.
– Какви подаръци ще ви зарадват най-много?
– Обичам да подарявам, а не да получавам подаръци. Но ако е някое цвете или коледна играчка – да. Нематериалните неща са най-хубави. Както казваше майка ми: „Най-скъпите неща не се купуват с пари!“. Здраве, любов, деца, успех – те не струват пари.
– Уверено крачите към 70-годишния си юбилей следващата година. Имат ли значение годините?
– Най-важно е мисленето и как се усещаш. Много странно нещо са годините. Те се отразяват само на черупката, но не и на духа. Духът е най-важен и съм готова да се боря за всичко в живота.
– Кои са големите трудности, с които се борите?
– Като всички хора. Животът е борба, защото светът стана много странен. Това не е моят свят. Много по-различен е от това, което съм си представяла, че ще живея. Гледам и слушам и филмите, и музиката колко са агресивни. Хората са все по-недобронамерени. Все се търси нещо скандално, а при мен няма скандални неща.
– Хляб и зрелище – това ли искат хората?
– Май да. За съжаление.
– Затова ли си пробиват толкова успешно път скандалните и агресивни изпълнители?
– Да. Не ги разбирам нито тия фолкпесни, нито материалните ценности, за които пеят. Всичко е някакви коли, жени. Бездуховно стана обществото за голямо съжаление.
– Каква е рецептата да тръгнем нагоре?
– С повече четене, повече мислене, вяра в Бог и да се знае кое трябва и кое не трябва. Бог помага винаги, но трябва да го усетиш и осъзнаеш в душата си. Иначе не става само на приказки.
– Кое ви прави щастлива?
– Че звъни телефонът и се обаждат близките и приятелите да те чуят. Имам двама внуци, които ме правят щастлива. Те са много сладки и интересни. Ученици са в музикалното училище. Когато човек започне да благодари на Бог за всичко – че се е събудил, че има хляб, че близките му са живи и здрави, като започне да изрежда, ще види колко много неща има. Проблемът ни е, че не се оглеждаме наоколо и се говорят някакви ужасяващи неща. Стана много консумативно и материално обществото. В същото време има толкова много дечица по света, които умират от глад. А ние искаме по-хубава кола, по-голяма къща и много повече пари. Трябва да сме благодарни на Бог за всичко.Хубавите новини за Поли Генова нямат край: Певицата обяви какво очаква през пролетта!Поп звездата Поли Генова е бременна с първото си дете, пише вестник „Монитор“. Певицата, която изстр…Nov 26 2018skafeto.com
– Но сме най-бедни в целия ЕС.
– Да, но другите страни не са били в комунизъм. Ние за съжаление живяхме дълги години в комунизма.
– Тъкмо в тези „червени“ години в лагера „Слънчев бряг“ край Ловеч си отиде вашият баща.
– Не ми се говори в никакъв случай по темата. Това е лична семейна драма. Преживявам си я по мой начин, която остави отпечатък завинаги в мен.
– Трябва ли да си прощаваме?
– Задължително! И да си казваме молитвата „Отче, наш“. Някои неща не забравям, иначе прощавам.
– За вашия баща успявате ли да простите?
– Не съм агресивна и не мога да съдя никого. Всички сме грешни. Баба ми има една приказка: „Бог бави, но не забравя“. Преди година осъдих един господин, който си беше позволил да говори нелепости за баща ми. След делото казал на адвокатката ми: „Извинете ме пред госпожа Карадочева, не бях проверил нещата. Ако иска да пием кафе“. Той, мисля, че е покойник вече, светла му памет. Бог ще съди!
