Шейсетте и 70-те години на миналия век бяха златно време за музиката в световен план. Особена популярност в онези години, включително и в България, придобиха френските шансони, отличаващи се с приятна мелодия и много разпознаваеми изпълнители. Една от големите звезди в този жанр категорично е Мирей Матийо, чиито изпълнения трудно можем да объркаме. Песента Akropolis adieu излиза през 1971-а година и бързо придобива популярност в цяла Европа. По това време славата на певицата, родена през 1946-а година в Авиньон, вече е прехвърлила пределите на Франция и тя има редица силни изяви и в Германия. През 1967-а година Мирей Матийо изпълнява блестящо La Dernière Valse, което е адаптирана на френски версия на песента на Енгелберт Хъмпърдинг The Last Waltz.Тази песен е отключила много любовни трепети и големи чувства. Поздрав за всички ценители! (ВИДЕО)Хубавата музика е душата на всеки купон и всяко тържество. Трудно можем да си представим приятна сби…Mar 27 2017skafeto.com
Този хит й отваря широко вратите към британските класации, където жъне сериозни успехи. В продължаващата и до днес славна кариера Мирей Матийо е продала над 100 милиона плочи, а в забележителния й репертоар фигурират повече от 1000 песни, част от които е изпълнила и на чужди езици.
Изнесла е много концерти и има много успешни дуети със звезди от ранга на Шарл Азнавур, Клод Франсоа, Джони Холидей, Пол Анка, Силви Вартан и Хулио Иглесиас. Нейната история е като приказка. Родена в семейството на беден авиньонски каменоделец, тя е най-голямата сред 14 братя и сестри. От училището бяга, защото е левичарка и често получава удари с показалката по ръцете (за да пише с дясната). От това започва да заеква, но слава Богу, не й пречи да пее). На 13-годишна възраст напуска училището и отива в работилница за лепене на пликове. След 6 години печели състезание за шансон и заминава за Париж, за да участва в телевизионното шоу Игра на съдбата по канал Теле-диманш. С песента „Jezebel“ предизвиква истински фурор, защото блендата й напомня Едит Пиаф. На следващия ден продуцентът Джони Старк подписва първия й договор с баща й. След месец тя пее в митичната „Olympia“. Публиката я посреща горещо, но част от успеха й се дължи отново на приликата с „Врабчето“ Пиаф. Тогава Старк мъдро забранява да слуша записи на Едит Пиаф. Тя трябва да има собствен стил. А доайенът Морис Шевалие й казва: Ти се различаваш от Пиаф. Тя ходеше по тъмната страна на живота, а ти ще ходиш по светлата!“
