В българския фолклор освен народните песни и танци, има и много авторски произведения, които са достатъчно значими и имат голямо влияние. Именно тези им характеристики ги правят част от фолклора ни. Точно такава песен е „Къде си, вярна ти любов народна“. Песента първоначално е написана като стихотворение от българския поет и педагог Добри Чинтулов. Тя се изучава в училище, защото текстът й възпитава в любов към родината, българско самосъзнание и национална гордост. Все неща, които са от изключително значение за да може българският народ да се съхрани вбъдеще.
Особено в света, в който живеем, защото глобализацията е процес, от който няма как да избягаме. В тези времена българските песни, които имат стойностни текстове, трябва да бъдат изучавани и в никакъв случай не бива да ги забравяме. Песента „Къде си, вярна ти любов народна“ е прекрасен пример за стойностна и красива песен. Нека й се насладим.Всички знаем „Хубава си моя горо“. Нека се насладим на тази невероятна песен (ВИДЕО)„Хубава си моя горо“ е стихотворение, написано от един от великите български писатели и поети Любен …Dec 28 2017skafeto.com
Ето и целият текст на това прекрасно стихотворение:
Къде си, вярна ти любов народна?
Къде блестиш ти, искра любородна?
Я силен пламък ти пламни,
та буен огън разпали
на младите в сърцата,
да тръгнат по гората.
Пламни, пламни ти в нас, любов гореща
противу турци да стоим насреща!
Да викнем всинца с глас голям
по всичкия Коджабалкан:
голямо, мало, ставай,
оръжие запасвай!
На пояс тънки сабли запашете,
за бащината си земя станете,
колете турски племена,
пълнете с техните тела
пространните равнини,
дълбоките долини!
За нашето отечество и слава,
за нашата свобода и държава
да си пролеем вси кръвта,
да си добием волността
от нашите тирани,
неверни мюсюлмани!
Байраци български навред да вдигнем,
към бога със краст във ръка да викнем:
о, наш създательо Христе,
я виж от ясното небе,
нашето мъчение,
дългото търпение.
Благослови ти нашето желание,
на тебе имаме ний упование,
подвигът да ни е осветен,
на твоя вяра утвърден,
на славното ти име,
предвечний божи сине!
Кога в български предели настъпим,
кога вразите си от нас изгоним.
Да се възвишат знамена
на българските рамена
от върха на Дуная
в Тесалия до края.
Кога свободата си ний доставим,
кога си имената ний прославим,
да видим всички мир тогас,
и ний да викнем всички с глас,
живейте православно,
в България държавно.