На една монахиня силно и се приходило до тоалетната. Влязла в един препълнен бар и се примолила на бармана:
– Мога ли да ползвам тоалетната ви, братко?
– Ама разбира се, сестро.
– Бог да ви поживи – казала монахинята и тръгнала към WC-то.
– Момент, сестро – спрял я барманът. – Вие сте монахиня и затова трябва да ви предупредя нещо.
– Какво, братко?
– Вижте сега. Малко ми е неудобно да ви го кажа, но в тоалетната има една статуя на чисто гол мъж. Съвсем гол. Единствено има едно пластмасово листо, което прикрива онова място, нали се сещате?
– Да! Сещам се. Да опази Господ!
– Казвам ви всичко това, за да не се стреснете и притесните, като влезете там.
– Благодаря ти братко, че ме предупреди – казала монахинята. – Но няма проблем. Щом вляза, просто ще гледам в другата посока.
Монахинята отишла до тоалетната и се забавила цели 15 минути. Щом се върнала в бара, изведнъж всички клиенти и барманът я посрещнали с бурни аплодисменти.
– Ама какво става – учудила се монахинята. – Какво толкова съм направила? Просто ползвах тоалетната.
– Добре дошла в клуба, сестро – казал барманът. – Вече ти си една от нас. Да те черпя едно питие?
– Какъв клуб? Все още нищо не разбирам.
– Сега ще ти обясня. На листото на статуята има закачено едно малко, скрито електрическо ключе. Щом някой повдигне листото на статуята в тоалетната, тук в бара гаснат лампите. Цели 10 минути бяхме без ток! Яко-о-о-о!… Ето това питие е за тебе, сестро.
