Никол Кидман

Разкошната и винаги вълнуваща дива Никол Кидман навършва 54 години днес на 20 юни. Тя използва дните преди личния си празник за промоция на новия мини-сериал „Девет перфектни непознати“, в който играе елегантна, но заплашителна съдържателка на мистериозен уелнес център за свръхбогати. Стилната трилър поредица тръгва през август.

Никол е постигнала всичко в актьорската кариера. Тя има “Оскар”, БАФТА, “Златна мечка” и няколко статуетки “Златен глобус, но продължава да жадува за успех и нови роли. Родена в Хонолулу и израснала в Австралия, през 90-те години на миналия век, тя се превръща едновременно в секссимвол, модна икона, медийна дива и драматична актриса. Топ ролите на Никол Кидман са във филми като “Широко затворени очи”, където играе с бившия си съпруг Том Круз, “Часовете”, “Мулен руж”, “Догвил”, “Студената планина”, “Далече, далече”, “Батман завинаги”, “Австралия” и др.

Тя се пробва и като продуцент с хитовата поредица “Големи малки лъжи”, а миналата година постигна изключителен успех с друго серийно събитие – „Отмяната“, пише Труд.

– Никол, какво продължава да ви предизвиква и да ви държи мотивирана в актьорската професия?
– Идеята да излизам от зоната си на комфорт. Да чувствам, че съм в режим на свободно падане. Такова предизвикателство е ролята на Лусил Бол в биографичен проект за нейната легендарна кариера. Трябва да уловя нейния дух, нейния хумор. Бих искала да кажа, че няма да е трудно, но е страшно трудно.

– Как протича работата в това странно време на пандемия и мерки?
– Брутална дисциплина. Тестват ни по три пъти на ден. Всички носят маски, има специални зони за снимачна работа. Но е толкова важно за хората точно сега да имат възможност да работят. Всеки от нас знае, че може да ни затворят във всеки един момент.

– Как се отразява цялата ситуация на семейството ви?
– Със съпруга ми Кийт държим да прекарваме колкото се може повече време с децата. Двете ни дъщери са постоянно с нас. Събираме се и с други членове на семейството в дома ни в Нашвил, те идват със своите деца и формираме нещо като комуна. Една голяма фамилия, с деца навсякъде.

– Какви роли ви вълнуват сега?
– Не и тези на уплашени жени, които са жертви и чакат спасение. Или са някакви гаджета. Освен ако не е наистина страхотна роля, част от специален и талантливо написан сценарий. Не бих искала и да се ограничавам само с водещи роли. Играе ми се всичко – характерни персонажи, поддържащи образи. В актьорската професия съм от 14-годишна. В драматичната школа се тествахме с всичко – играехме 80-годишни, после деца. После отиваш в реалния свят и се питаш: „Къде са ролите?“. В кино индустрията ти лепват етикета на гаджето на главния герой и си дотам.

– Вие сте от звездите, които нямат проблем с голотата. Трудно ли се снимат тези сцени?
– За мен сексуалните сцени също са изразни средства от нашия артистичен арсенал и използвани правилно се превръщат в прекрасен начин за разказване на историята и обогатяване на персонажите. Лично аз нямам проблеми с добре написаните еротични сцени. Не ми пречи да играя гола. Аз съм актриса, това ми е работата.

– Хареса ли ви да продуцирате и играете в „Големи малки лъжи“?
– Мисля, че бях правилния избор за ролята на Селест, поне така ме уверяваха първоначално. После се срещнах с Дейвид Кели, който написа сценария, и той ми каза, че аз трябва да изиграя Маделин. Говорихме, спорихме и в крайна сметка се разбрахме и начертахме пътя пред персонажите и поредицата. Аз взех Селест, а Рийз Уидърспуун пое ролята на Маделин.

– Как се разбирахте с вашата колежка Рийз Уидърспуун?
– Когато четете сценария на сериала, забелязвате, че Маделин (Рийз Уидърспуун) говори постоянно. За мен това бе ужасяващо. Но никой не може да се справи с този тип роля по-добре от Рийз. Тя се справя блестящо с баланса между комедията и реалния живот. Попитах я как го постига и тя ми отвърна: “Ами, просто го правя.” Просто, но брилянтно. Аз съм нейната най-голяма фенка.

– Имате ли си лична формула за успех?
– Не – животът ми е импровизация. Отделно смятам, че няма такова нещо като перфектен живот. Не съществуват подобни абсолютни неща, хората се опитват да оцеляват и точно този процес ние описваме в “Големи малки лъжи”. Основата на сценария на минисериала е книгата. Изследваме непознатото и начините, по които се самозалъгваме, проекциите, които постоянно извършваме в реалността. Това е творба за нашите недостатъци. Толкова по-приятно е когато осъзнаеш, че ние като човешки същества сме изтъкани от противоречия и недостатъци и може да си помагаме един на друг.

– Как подходихте към темата за домашното насилие в сериала?
– С притеснение и внимание. Аз съм ангажирана с каузата на ООН по въпросите на жените, наясно съм с тежки теми като военни престъпления и домашно насилие. В минисериала ние разказваме една история, но не се опитваме да отправим послание, с което да искаме да отговорим на всички въпроси. Но колкото повече такива истории се разказват за домашното насилие с всичките нюанси и сложности, толкова е по-полезно за диалога в обществото. Защото по принцип е трудно да се говори за това. Бих желала отново да подхванем тази тема след премиерата на минисериала. Има толкова важни неща като сексуалното насилие и изнасилванията, с които всички ние трябва да се занимаваме. Смятам, че “Големи малки лъжи” е едновременно трогателен, забавен и опустошителен.

– Какво се промени в развлекателната индустрия за последните няколко години?
– Много неща, но според мен е време за обединение около общи ценности и споделени моменти. Много е важно да не съдим другите, да не сочим с пръст, да не бъдем толкова обсебени от повърхностни неща. Това се опитвам да предам и на своите деца. Аз не желая да бъда от хората, които отхвърлят другите. Трябва да сме внимателни и хуманни. Добротата и състраданието са толкова важни в днешния ни свят. Трябва да сме отворени. Но Холивуд може да бъде жесток. Не само Холивуд. Помня как още в гимназията се прибирах разплакана при майка ми ако някой ме беше обидил или нагрубил. Светът е суров. Но любовта и топлотата, давани на децата, докато растат в дома, е важно условие за бъдещ социален просперитет. В нашия бизнес суетата е невероятно необходима, тя е част от тъканта на шоуиндустрията. Но нещата може да се правят фино, с класа и стил. Не е задължително за актрисите и дамите в шоубизнеса да се снимат голи, за да са секси. Вече съм свикнала със средата и условията, но в началото ми беше страшно странно да позирам за снимки по червени килими и премиери.

Още от Лайфстайл


loading...