Павел Поппандов Оркестър без име

Чествания в цялата страна ознаменуваха 100 години от рождението на големия писател Николай Хайтов, който почина на 82 години през 2002 г. Актьорът Павел Поппандов сподели пред „Ретро“ свой спомен от срещата си с Николай Хайтов:

Така се случи, че съдбата ме срещна с Николай Хайтов, един от най-изявените български писатели, който остави трайно творчество, което можеш да четеш по всяко време. Участвах в два филма по негови сценарии – „Дърво без корен” и „Мъжки времена”. Интересно е да се знае тази подробност, че веднага след „Козият рог” Методи Андонов е искал да прави „Мъжки времена”. Имах с него един разговор, той ме беше поканил за филма и трябваше да играя ролята на Велко. Но така се случи, че Методи си отиде от този свят.

Няколко години по-късно Еди Захариев взе сценария на „Мъжки времена” и го направи.
И „Козият рог”, и „Мъжки времена”, и „Дърво без корен” са много, много добри филми.

Доказателство за това са наградите, които получиха не на наши кинофестивали, а на престижни международни фестивали.

Години по-късно започна подготовка за снимките по един прекрасен сценарий – „Капитан Петко воевода”. Режисьорът Неделчо Чернев ме покани да играя, аз обаче бях свързан с друг ангажимент и отказах. Тогава се срещнах с Хайтов, който много любезно и настойчиво ме помоли да взема участие във филма. Спомням си колко енергично и разпалено, със страст, говореше за капитан Петко воевода, който е действителна историческа личност. Невъзможно беше да се съглася, отказах му. И аз изпитах горчивина, и на него не му беше много приятно. Ролята, която ми се предлагаше, беше втората – на Малък Петко. И явно Хайтов си е представял, че бих могъл да се справя с нея.

И така се разминахме. Това всъщност беше единствената ми среща с него, тя продължи около час, говорихме в киноцентъра.

Това, което на мен ми е допадало и до ден днешен ми харесва, е, че почеркът на Хайтов е много земен, много човешки. Това е качество и когато то е подплатено и с талант, резултатът е на висота. Той е написал „Дърво без корен”. Дървото не може без корен. И при него е така – дълбоки корени в българската земя, от там черпи сили, от там черпи талант, от там черпи вдъхновение и пише така.
Не съм съжалявал, че отказах ролята след големия успех на сериала „Капитан Петко воевода”. Обратно, изпитах радост.

Истината е, че ако бях приел това участие, щях да се размина с други много хубави български филми – „Равновесие”, „Оркестър без име”. Пътят ми щеше да тръгне в друга посока, нямаше да имам тези срещи с Людмил Кирков.Глас народен: Тъгувам за времето на „Оркестър без име“. Тогава България бе едно чудесно място за живеене„По „БНТ свят“ гледах вечната класика „Оркестър без име“ и ме налегна голяма носталгия по онова врем…Apr 22 2018skafeto.com

loading...