Полицай си вървял по улицата. Минал под една тераса, където била закачена клетка с папагал на нея. Щом минал под терасата и папагалът изведнъж извикал:
– Ти си глупав полицай!
Полицаят много се ядосал, влязъл в блока, позвънил на вратата. Показал се собственикът на папагала, а полицаят веднага го глобил.
На другия ден историята се повторила – папагалът отново го обидил, а полицаят глобил стопанина му. Така всеки ден полицаят започнал да си докарва прилични доходи от глобите, защото той не ги отчитал. Но след десетина дни, полицаят отново минал под терасата, а клетката с папагала я нямало.
Позвънил разтревожен на вратата и попитал стопанинът къде е папагалчето.
– Омръзна ми да плащам глоби и го продадох! Вече е в другия квартал, там при къщата на свещеника.
Полицаят веднага се отправил натам. Приближил се към двора на свещеника и гледа същият папагал, окачен с клетката си на едно дърво над оградата. Минал покрай него, но папагалът бил с наведена човка надолу, дума не проронва. Минал втори и трети път – папагалът мълчи. Не издържал полицаят и се провикнал:
– Не ме ли позна! Това съм аз, глупавият полицай!
А папагалът го погледнал отегчено и му казал:
– Късно е да се каеш, чедо мое…
