Посреднощ на телефон 112 се получава позвъняване. Операторката вдига, но след кратко мълчание от другата страна затварят. Операторката се усъмнява, че нещо не е наред и връща обаждането. От другата страна се обажда шепнещо малко момиченце:
– Ало – прошепнало то.
– Момиче, ти ли звъня на 112 преди малко?
– Не съм аз!
– Добре, родителите ти вкъщи ли са тогава?
– Да! – шептяло момиченцето.
– Може ли да поговоря тогава с майка ти?
– Не – едва доловимо казало момиченцето.
– Защо не може? – попитала учудено операторката.
– Защото е заета! – зашепнало отново момиченцето.
– Добре тогава, баща ти у вас ли е?
– Да, тук е – прошепнало отново момиченцето.
– Ами нека да разговарям тогава с него!
– Не става – шепнело момичето.
– Да му се не види, защо да не мога да говоря и с него?
– Ами просто и той е зает в момента.
– Е добре де, какво точно прави, че е зает?
– Говори си с полицията.
Операторката възкликнала:
– Това означава ли, че у вас има полицаи?
– Точно така – прошепнало момиченцето.
– Нека тогава да разговарям с някой от полицаите – настояла операторката.
– Не, не става, те също са заети! – прошепнало момиченцето.
– А майка ти тогава с какво е заета?
– Тя пък говори с пожарникарите.
– Нека тогава говоря с някой от тях, ако обичаш.
– Не става, те също са ангажирани!
– Добре де, не разбирам, с какво толкова са заети всички във вашата къща?
А момиченцето едва доловимо прошепнало:
– Търсят ме!
