Прибира се самотен мъж късно през нощта. Дъжд, студ, но той си е пийнал и е в настроение. Изведнъж чува тънък глас:
– Вземи ме със себе си, добри човече!
Оглежда се – жаба. Направо чудо!
– Ти ли ми говориш?!
– Аз – казала жабата.
– Гладна съм, уморена съм, спи ми се, студено ми е – занареждала жабата.
„Е, какво пък толкоз, ще я взема“ – помислил си човекът и я сложил в джоба си. Върнал се в апартамента, извадил жабата и я сложил до радиатора да се стопли, а той седнал да вечеря.
– Гладна съм, вземи ме при себе си да хапна – проплакала отново жабата.
– Хайде, то се е видяло, ела тук! Добре, че жената е в командировка, щеше да ме вземе за луд.
Като похапнали, човекът си легнал, но в тъмното отново дочул гласа на жабата:
– Вземи ме при себи си в леглото! Студено ми е, спи ми се!…
Хайде, мира да има, съжалил я пак, взел я в леглото си. Изведнъж жабата се превърнала в красавица с неземно тяло и разкошни дълги коси.
– Аз бях омагьосана и превърната в жаба – заразказвала тя. – Трябваше да се намери добър човек, който да ме вземе със себе си, да ям от неговата храна и да легна в неговото легло, за да си възвърна предишния образ.
В този момент на вратата се позвънило. Става да разбере кой е – жена му се връща преждевременно от командировка. Като видяла какво има в леглото му, скандалът бил неизбежен:
– Дай ми обяснение! Какво е това в леглото ти!
– Ами-и-и… Да ти кажа, че е жаба-а-а, няма да ми повярваш…
