Пътувал мъж в пустинята. Страшна жега, а пътят бил дълъг и неуморен. Около него само пясък, няма жива душа. Само той и камилата му. Минали се седмица, две, а на мъжът супер много му се приискало жена. Но около него била само камилата му, нямало следа от други хора. Мъжът започнал да води спор със себе си: „Колкото и да ми се иска, все пак няма как да го направя с камилата“. Минала още една седмица и човекът отново си казал: „Ако до два часа не срещна жена, почвам камилата, не издържам повече“. Разбира се минали два часа и пак няма жива душа.
Тогава мъжът се престрашил и застанал зад камилата. Тя обаче не се дала лесно. Започнала борба и накрая камилата хукнала да бяга. Мъжът ядосан тръгнал след нея. Половин час не можел да я хване. В това време вижда пред себе си самотна девойка.
– Искам вода, моля ви, не издържам без вода! Ще ми дадете ли малко от вашата? – попитала девойката.
Нашият й дал да отпие колкото иска.
– Нямам думи да опиша колко съм ви благодарна. Какво искате да направя за вас, готова съм на всичко!
– Абе ако успееш да хванеш и задържиш тая камила ще е идеално!
