Ранна съботна утрин. Дъщерята е за хляб, тъщата плете пуловер, зетят си чете сутрешната преса. В къщата цари изненадващо мълчание. Тъщата решава да го наруши:
– Абе зетко, прощавай, че те прекъсвам. Може ли да те питам един по-странен въпрос?
Зетят се сепнал, оставил вестника настрани и
я погледнал изненадано:
– Казвай, слушам те.
– Мислех си, ако сега например влязат тука едни талибани, въоражени с ножове и брадви и ти кажат: „Зетко, я опъни бабата, инак ти режем главата“, ти как би реагирал?
– Ами, бабо, какво да ти кажа, животът ми е мил, ще се съглася!
– Е тогава какво чакаш, талибаните да дойдат ли!
