Срещат се двама стари приятели след дълго време. Единият пита другия:
– Какво правиш, не сме виждали и чували отдавна. Как си, какво ново около теб?
– Добре съм си, здрав съм.
– А жена имаш ли?
– О, да, това там е петата ми жена.
– Е как така бе, разкажи ми.
– Ами четири пъти се развеждах.
– Защото толкова много си ги сменял?
– Ами защото първата беше спортистка.
Всяка вечер, щом се прибера и ме почваше от вратата. Газ до дупка, темпо, повторения…Не издържах на този ритъм. Втората ми жена беше зъболекарка. Непрекъснято повтаряше „Не е за вадене още, не е за вадене“. Не можех повече да слушам и отново се разведох. Третата ми жена беше ватманка. Непрекъснато казваше: „Има още място, има още място“. Четвъртата беше учителка – „Добре, но може и по-добре“. Сега с петата вече съм супер добре. Тя е инженер на пусков обект. „Ако не стане сега, следващият път…“