Студена зима. Заледено езеро. Самотен рибар лови риба. До него кучето му тъжно гледа белите преспи. Изведнъж ледът над езерето се разчупва...

Студена зима. Заледено езеро. Самотен рибар лови риба. До него кучето му тъжно гледа белите преспи. Изведнъж ледът над езерето се разчупва. Бялата мъгла, която се е издигнала изведнъж се отдръпва и върху езерцето спокойно се издигнала една крава.
Гледал рибарят кравата. Гледала кравата рибаря.
Изведнъж кравата попитала:

– Рибарю, цигара имаш ли?
Рибарят:
– Ами-и-и, имам.
Дал и рибарят една цигара. Погледали се пак известно време и кравата:
– А огънче, имаш ли?
– Ами-и-и, имам.
Дал и рибарят и огънче. Кравата си изпушила цигарата, погледали се пак, след което поклатила глава, казала „Тя моята не е лесна, ама и твоята също“ и се потопила обратно сред заледеното езеро.
Рибарят смаяно гледал замръзналата вода. След това още по-смаяно погледнал кучето си, което отсякло:
– Кво ме гледаш? И аз са изкорках жестоко!

loading...