Събрали се българският селянин бай Лазар и римският мислител Цицерон. Изправили се един срещу друг и се заоглеждали любопитно. Мисълта на цицерон била следната: „Тоя тъп българин така ще го прецакам, че няма да повярва откъде му е дошло!“ След което му казал:
– Абе бай Лазо, искаш ли да ти кажа едно изречение, което съдържа името ти цели три пъти?
А бай Лазо отговорил със съмнение:
– Не вярвам, че ще успееш.
– Е, добре, ето го изречението:
„На бай Лазо му влаза и излаза“.
– Хм, доБре се справи! А искаш ли пък аз да ти кажа едно изречение, в което твоето име го има цели 4 пъти? – казал бай Лазар.
Цицерон се почесъл по главата замислено. „Тоя български селянин няма как да измисли такова нещо толкова бързо“.
– Хайде, казвай сега!
– Цицероне, Цицероне, Цицероне-е-е, да ти е*ба майката, Цицероне!