Тежка зима. Колите едвам пъплят, половин метър сняг. Една блондинка се прибира от работа и вижда, че един готин пич е заседнал пред гаража си и буксува. Гумите се въртят, но колата не се помръдва. На момичето и станало съвестно, спряло се до него и го попитала:
– Мога ли да бъда полезна с нещо?
Момчето оставило за момент начинанието си, излязло от колата и й отговорило:
– Ще ти бъда страшно благодарен, ако бутнеш малко колата,
защото заседнах в тая преспа!
– Ми що пък да не бутна малко! – казала блондинката и си помислила: „Утре може аз да закъсам с моята кола и услугата да ми се върне“.
Започнало едно пъшкане и бутане – напред-назад, напред-назад. цял час. Резултат – никакъв. Накрая пичът спрял двигателят, излязъл от колата си й казал:
– зарежи, няма да стане! Няма да мога да изляза!
– Ама чакай бе, човек, ти си искал да излезеш ли? Аз досега бутам, за да влезеш…
