Умрял един мъж и хайде към небето. Свети Петър го спрял:
– Чакай да видим първо дали си грешил и дали си за ада или рая.
– Ох, Петре много съм грешен.
– Защо бе?
– Ми женен съм, пък опънах съседката.
– Е, как стана тая работа?
– Ми тя е много готина мацка, дойде да иска захар назаем, заприказвах я и от дума на дума…
– Ясно. Е щом е готина, простено ти е.
– И друго има Петре! Опънах дъщеря й.
– Е тва пък как го направи?
– Ми дойде да иска някакъв учебник от моята дъщеря, заприказвахме се и от дума на дума…
– Ясно. Е видял си младо не си устоял – простено ти е.
– Да, ама и друго има Петре…
– Какво още?
– Ми, опънах и комшията.
– Какво?????
– Ми дойде да гледаме мача, заприказвахме се и от дума на дума…
Свети Петър се почесал и казал:
– Знаеш ли какво? Я си хващай пътя към рая, че нещо май много се заприказвахме.
