Чакам пред лекарския кабинет и чета цялото име на доктора на табелка на вратата. В главата ми нахлуват мисли за високо стройно хубаво момче, което носи същото това име. Страшно си падах в гимназията по него. Влизам и се чудя дали този пред мен – оплешивяващ, сбръчкан 40-годишен доктор е същият този човек. Тази мисъл бързо ми излиза от главата – няма как да е той, прекалено стар е, за да ми е съученик.
След като ме преглежда, любопитството ми надделява и го питам дали случайно не е учил в моето училище. Той потвърждава, че наистина е учил точно там. Питам го тогава, кой випуск е бил, а той ми отговаря – 1995 година. Аз му казвам тогава, че е бил в моята гимназия. Тогава той сваля очилата си и започва да ме гледа от главата до петите. Накрая тоя грозен, сбръчкан плешив мъж ми казва: А по какво сте преподавала?
