Двама приятели се срещат след години. Единият унил, опърпан… Другият учудено го пита:
– Брат, какво става? Нещо не приличаш на щастливо женен!
– Абе, остави се! Жената ми прибира всичките пари и ги изхарчва.
– Сега ще ти дам един съвет! Аз на моята съм й казал, че в казармата съм си загубил калашника и все още го изплащам. Тя ми оставя парите, а аз си харча за каквото си реша.
Пребера се нашият вкъщи и веднага казва на жена си:
– Скъпа, аз в казармата бях танкист.
При едни маневри цопнах в едно блато с танка и така и не го извадиха. Днес ми се обадиха от военното, че ще трябва да го изплащам.
Почнало се едно дълго изплащане – месец, два, три, половин година… На жената й започнало да й писва.
– Веднага ме води ме при генерала. Искам аз да говоря с него!
– По-добре,недей! Това са си мъжки работи…
– Не! Тръгваме, води ме сега!
Отиват там и тя почва още от вратата:
– Господин генерал, ние сме тук по въпроса за танка…
Генерала я погледнал учудено:
– Ама чакайте сега, госпожо, това са мъжки работи. Изчакайте моля отвън, ние с мъжа ви ще обсъдим въпроса.
Влиза в кабинета мъжа и генералът го започва:
– Ти полудя ли, или какво?! Какъв танк?! Аз изплащам картечница, а ти цял танк!
Излиза нашият и казва на жена си:
– Абе жено, аз нали ти казах да не идваш! Щом разгледахме книжата и се оказа, че в танка имало и картечница…
