Как да изберем пробиотик

В България се намира една от водещите компании в производството и изследванията в сферата на пробиотиците. Нашите учени, работили и върху разработката на космическите храни, имат патенти в САЩ и ЕС с уникалните си открития. На въпроса как да изберем правилния пробиотик отговор дава д-р Даниела Петрова, съосновател на компанията Дафлорн ООД, чиито продукти се продават в много страни по света.

Д-р Петрова на пазара има много видове пробиотици, кой от тях да си купим?

Да започнем с това какво е пробиотик и защо трябва да го приемаме. Пробиотиците според СЗО/ОПЗ, са живи микроорганизми, които, приети в достатъчно количество, предоставят полза за здравето на гостоприемника. Човекът съществува в симбиоза с над 1500 вида микроорганизми. Те населяват целия организъм – устата, кожата, косата, вагината.

Как да си изберем пробиотик?

Повечето от тях се намират в дебелото черво – над 600 вида микроорганизми с тегло 1,5–2 кг. Според ефекта им за човешкия организъм, микроорганизмите се разделят на три групи – патогенни, болестотворни – около 180 вида, латентни, които са недостатъчно изучени около 1200 вида и полезни като пробиотиците, които са само 15 – 20 вида.

Как пробиотиците упражняват здравословния си ефект?

Здравословният ефект на пробиотиците зависи от три основни неща – от тяхната преживяемост, ефектите на специфичния пробиотичен щам и тяхното количество. Пробиотиците оказват полезните си ефекти когато достигнат края на тънкото и началото на дебелото черво на човека, т.е. ние трябва да ги закараме живи до дебелото черво. Създадени са 4 генерации пробиотици:

● Първа генерация – това са стартерни култури, само пробиотични щамове, които за да останат живи трябва да се съхраняват на температура от -18°С. Попаднали на рафта в аптеката, при стайна температура, те умират. Когато ние си купим такъв пробиотик от първа генерация, в него няма живи микроорганизми. Продуктът е безвреден, но не и полезен.

● Втора генерация – пробиотичните щамове са обвити с една протеинова обвивка, най-често синтетичен протеин. Тези продукти преживяват на стайна температура, но не могат да преживеят ниското рН в стомаха на човека от отделяната нормално солна киселина.

● Трета генерация – пробиотичните щамове са микрокапсулирани с протеин. Тези пробиотични щамове преживяват на стайна температура и малка част от тях преживяват ниското рН на стомаха и високото рН на жлъчката в дванадесетопръстника. Част от тях достигат до дебелото черво и започват да упражняват полезен ефект.

● Четвърта генерация – пробиотичните щамове са обвити с обвивка от протеини и мукополизахариди. Тези щамове изцяло преживяват както на стайна температура, така и при преминаване на целия гастроинтестинален тракт на човека. Почти всички щамове стигат до дебелото черво, колонизират се и започват да упражняват ефектите си.

Производителите на пробиотичните продукти, които са трета и четвърта генерация обикновено означават това на етикета на продукта или информират клиентите за генерацията в интернет страниците си.

Знаем колко е важно дозирането на даден продукт. Как да разберем точното съдържание на колонообразуващите единици в дадения ни пробиотик?

Количеството пробиотик, което приемаме, т.е. броят на колонообразуващите единици е важен, тъй като при пробиотиците важи правилото „доза ефект“. Проблемът в пробиотичната индустрия за броенето на колонообразуващи единици (или КОЕ) е следния – няма единен метод за броене на КОЕ. Различните лаборатории не само в България, а и в света определят броя на КОЕ по различни акредитирани методи. Например нашите корейски партньори дадоха мостри от една партида пробиотичен продукт в две южнокорейски, една австралийска и една американска лаборатория. Резултатите за КОЕ, които получихме, бяха от 600 милиона КОЕ на грам до 98 милиарда КОЕ на грам.

Също много важно е да четем на етикета какво е количеството пробиотици в една капсула, саше или мерителна лъжичка. Виждала съм продукти, които съдържат пробиотик в една капсула 10 мг и такива, които съдържат 250 мг.

Как да разберем ефективен ли е даден пробиотик?

Ефектът на пробиотиците зависи от щамовата специфичност на пробиотика. Както ние хората се различаваме помежду си, макар че всички сме човеци, така и щамовете от един вид пробиотик също се различават помежду си. Ефектите на така наречените „индустриални щамове“, които се използват за производство на индустриални ферментирали храни, са много по-слаби от полезните свойства на оригиналните щамове. Оригиналните щамове трябва да се идентифицират и регистрират в банки за микроорганизми, които отговарят на условията на Международен будапещенски договор за депозит на микроорганизми. Всеки щам получава паспорт и специфично име. Обикновено притежателите на собствени щамове изписват това на етикета на продукта – след вида на пробиотичния микроорганизъм има цифри и/или букви, например Bifidobacterium bifidum w23, Lactobacillus rhamnosus GG (ATCC 53103), Lactobacillus bulgaricus DWT1.

И за финал, какви са изводите от казаното до тук?

Не на последно място здравословните ефекти на пробиотиците трябва да са доказани експериментално и клинично. Ако щамовете нямат доказани здравословни ефекти, то съдържащите ги продукти са ферментирали храни, но те носят полза за човека само като храна. Някои от новооткритите щамове за да се пуснат в производство трябва да преминат GRAS – тест за безопасност. Това обикновено са новооткрити щамове. Някои от видовете пробиотици не е необходимо да преминават GRAS. Например целият вид Lactobacillus bulgaricus има така наречения „дядовски статус“, даден му от Агенция за контрол на храните и лекарствата в САЩ (FDA).

Научният екип на FDA дава този статус, тъй като Lactobacillus bulgaricus е най-дълго употребяваният пробиотик от човечеството без странични ефекти. Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus са единствените пробиотици, които имат призната здравна претенция в Европейския съюз – подобряват смилането на лактозата. Специфичните здравословни ефекти на различните щамове са обект на дългогодишни клинични тествания, например Lactobacillus bulgaricus DWT1 от воден произход е открит през 2011 г., а ефектът му върху клетъчния имунитет, както експериментално, така и клинично бе доказан през 2020 г. Сериозните пробиотични производители, които правят клинични и експериментални проучвания на своите щамове, качват резултатите от тях на интернет страниците си.

Източник: meteotv.bg

Вижте още:
Български пробиотик помага за лечението на КОВИД-19Преди няколко дни международно изследване, ръководено от проф. Жан Бускет от университета в Монпелие…Jul 30 2020skafeto.com

loading...