Когато от време на време по медиите се появяват публикации за чудни изцеления от смъртни болести с помощта на самовнушения, специални диети, биоенергетика или други нетрадиционни методи, върху лицата на учените и лекарите обикновено се появяват скептични усмивки.
Дори когато става дума за безспорни факти, потвърдени от съвременни методи за изследвания, традиционната медицина се отвръща от тях или се опитва да обясни неочакваното оздравяване на болния с грешка в първоначалната диагноза.
Но американският генетик Брус Липтън твърди, че с помощта на истинската вяра, на изключителната сила на мисълта човек наистина е способен да се отърве от всяка болест. И никаква мистика няма в това: изследванията на Липтън показали, че насоката на психическото въздействие е способна да променя… генетичния код на организма.
„Всъщност не съм измислил нищо ново – казва Липтън. – В продължение на столетия на медиците е добре известен ефектът на плацебото – когато на болния се предлага неутрално вещество и се твърди, че това е чудодейно лекарство. В резултат веществото наистина оказва изцеляващо действие.
Но колкото и да е странно, досега нямаше научно обяснение за това явление. Моето откритие позволи да се даде такова обяснение – с помощта на вярата в целебната сила на лекарството човек променя протичащите в организма му процеси, включително и на молекулярно ниво.
Той може да „изключва“ едни гени, да кара да се „включват“ други и дори да променя своя генетичен код. След това помислих за различните случаи на чудни изцеления. Лекарите винаги ги отричат. Но всъщност, дори да имахме само един такъв случай, той трябваше да накара лекарите да се замислят над неговата природа. И да стигнат до мисълта, че ако това се е удало на един, то е възможно същото да сторят и други.“
Дълги години Брус Липтън специализирал в областта на генното инженерство, успешно защитил дисертация, станал автор на редица изследвания, донесли му известност в академичните среди. По собствените му думи през цялото това време той, както и много генетици и биохимици, вярвал, че човек е биоробот, чийто живот е подчинен на програма, записана в гените му. От тази гледна точка гените определят практически всичко – особеностите на външния вид, способностите и темперамента, предразположеността към едни или други заболявания и в крайна сметка – продължителността на живота.
