Д-р Красимир Милев е първият лекар, започнал работа с д-р Емилова преди 23 години. Като главен лекар на центъра прилага натуралните форми на лечение на десетки хиляди пациенти, помагайки им да постигнат естественото равновесие на организма, наречено здраве. През 2014 г. д-р Милев получава докторска степен от Борда по алтернативна медицина в Калкута и става член на Международната организация на холистичните терапевти. Ето какво сподели той пред Труд:
Често мои пациенти ми казват: Д-р Милев, променил/а съм храненето си, опитвам се да избягвам животинските храни, спортувам, но въпреки това лошият ми холестерол остава висок. Казаха ми, че това е по наследство и не мога да го намаля освен с лекарства. Така ли е и какво може да се направи?
Много неща могат да се направят, ще отговоря и на този въпрос. Струва ми се важно да припомня преди това някои основни неща за холестерола, които много пациенти не знаят.
Холестеролът е циклична мазнина (липид), абсолютно необходима за биологичните функции на животинските организми. Той присъства във всички тъкани, може да се произвежда в повечето клетки, а една от ключовите задачи на черния дроб е да синтезира холестерол.
Съществуват и редица процеси в организма, в които холестеролът играе важна роля. Това са предаването на импулси между нервните клетки, производството на витамин D, формирането на клетъчните обвивки, синтезата на полови хормони и производството на жлъчка. В този смисъл холестеролът е незаменим и необходим за живота, но излишъкът от него може да бъде опасен.
От доста десетилетия в медицината съществува общоприетата хипотеза за връзката между храненето и сърдечно-съдовите заболявания. Според нея богатите на холестерол и наситени мазнини храни повишават нивото на холестерола в кръвта. А излишното количество от него в тялото се отлага по стените на артериите под формата на плаки и ги втвърдява (атеросклероза), което по различни механизми може да доведе до блокиране на кръвоснабдяването в сърцето и мозъка и развитие на инфаркт или инсулт.
В днешно време тази теория е все по-критикувана от изследователите, които я определят като непълна и неотчитаща множеството други фактори, от които зависи състоянието на съдовете. Такива са кръвното налягане, кръвната захар, възрастта, пола, вредните навици, двигателната активност, хормоналния баланс и др.
Макар холестероловата хипотеза да не е съвършена в опита си едностранчиво да обясни причините за атеросклерозата, за момента тя е най-доброто, което имаме като теория. И върху нея са базирани усилията да се намали сърдечно-съдовата заболеваемост и смъртност в съвременния развит свят.
Като лекар, практикуващ в областта на превенцията, изисквам от всеки пациент когато изследва кръвта си, да проверява и нивата на критичните мазнини – общ холестерол, липопротеини с висока плътност (HDL или наречен още добър холестерол), липопротеини с ниска плътност (LDL или лош холестерол) и триглицериди. Това са сложни органични молекули, осъществяващи транспорта на иначе водонеразтворимите мазнини чрез кръвта. От нивата на изброените показатели най-често се съди за риска от съдова атеросклероза.
Ето какви са нормалните стойности на мазнините в кръвта. Приблизително общият холестерол трябва да е под 5, LDL под 3, а триглицеридите – под 2. Холестеролът от тип HDL вместо да се отлага, лесно напуска кръвта и затова го наричаме добър холестерол. Поради това той трябва да е поне над 1.
Какво да правим ако разберем, че някои от тези стойности са извън нормите? Разбира се, не трябва да се изпада в паника, тъй като стресът повдига холестерола. Високите мазнини в кръвта не означават инфаркт или инсулт още на следващия ден, но ни поставят в зоната на риска и са сигнал за внимание, който да ни накара да вземем профилактични мерки.
Когато пациент с висок холестерол се обърне към лекар, той най-често получава рецепта с лекарство от групата на статините. Този тип медикаменти бързо понижават високите мастни показатели, но до каква степен намаляват риска от тромбози и смъртността е спорен въпрос в научните среди. За да се задържи холестеролът в норма, приемът на статини трябва да продължи с години, а понякога – цял живот. Това време е достатъчно за проява на сериозни странични ефекти, касаещи различни органи и системи в тялото. Затова водейки се от Хипократовия завет „не вреди“, е редно първо да се обърнем към естествените средства за решаване на проблема с високия холестерол. Към тях спадат изборът на здравословна храна, двигателната активност, редукцията на стреса и вредните навици, билковите екстракти и хранителни добавки.
Холестеролът не е част от растителния свят и затова веганското хранене е благоприятно и препоръчително. Суровите растителни продукти като плодове, зеленчуци, покълнали семена, семки и ядки, а също и пълнозърнестите тестени и бобовите са богати на полезни мазнини и фибри. Последните имат способността да улавят и изнасят от храносмилателната система жлъчните киселини и така елиминират един от основните субстрати за производство на холестерол. Редовната консумация на алкохол повишава нивото на триглицеридите, но пък физическата активност ги редуцира. Някои билки, добавки със съдържание на Омега-3 мастни киселини и други природни продукти понякога могат трайно да нормализират високите серумни мазнини.
В редките случаи, в които изброеното не дава желания резултат, може да се помисли за тежката артилерия в лицето на лекарствата. Това най-често се случва, когато има наследствена обремененост по отношение на високия холестерол. Наричаме я още фамилна хиперхолестеролемия. Тя причинява според статистиката до 10 процента от ранно възникналите (преди 55 г.) сърдечносъдови заболявания. Но преди да помисли за лекарства, човек с фамилна обремененост трябва да опита да промени храненето си, двигателната активност, да направи разтоварващ режим за тялото, каквото е омекотеното гладуване на плодове и чай. Важно е и храненето след това. Трябва да отбележим обаче, че има много храни с богато съдържание на холестерол, но дори пълното им изключване не води лесно до нормализиране на мастните нива в кръвта. Така е защото само около 25% от холестерола постъпва отвън, а останалите 75% се синтезират в организма – основно в черния дроб и тънките черва. Все пак има възможност отклонението да се подобри с оптимизиране на храненето. Бялата кристална захар и глюкозо-фруктозния сироп, присъстващ в повечето сладки храни са мощни индуктори на холестероловата синтеза. Свеждането им до минимум в менюто е начална стъпка в борбата с атеросклерозата, захарния диабет и наднорменото тегло.
Количеството на холестерола и неговите фракции трябва се интерпретира изхождайки от цялостното здравословно състояние, а корекцията му не бива да се превръща в самоцел. Стремежът това да стане на всяка цена може да доведе до нарушения, по-опасни от рисковете, които желаем да избегнем. Твърде ниският холестерол в кръвта също е вреден и нежелан. Здравето е състояние на динамично равновесие между отделните органи и системи и към неговото естествено самоподдържане трябва да са насочени усилията ни.
