Стремежът на млад лекар да разбере собствената си рядка смъртоносна болест го кара да направи експериментално лечене върху себе си.
Засега изглежда е успешно. Д-р Дейвид Файгенбаум, асистент в Медицинското училище Перлман към Унивеститета в Пенсилвания, е в ремисия още откакто за първи път използвал себе си като „тест“ преди пет години.
Сега ново проучване предполага, че лечението на доктор Файгенбаум може да помогне на други хора с подобно рядко възпалително заболяване, известно като болест на Касълман (Castleman).
Новото изследване показва, че пациенти с тежки форми на това състояние, които не са се повлияли от предишни терапии, могат да се възползват от лечение, което е насочено към специфична сигнална пътека вътре в клетките, наречена PI3K/Akt/mTOR.
Докладът, публикуван вчера (13 август) в „Дневника на клиничното изследване“ (Journal of Clinical Investigation), е един от малкото случаи, когато водещият автор на даден доклад (Файгенбаум) също е пациент в собственото си изследването.
Мисията на лекаря започва през 2010 г., когато Файгенбаум , който тогава е бил на 25 годишна възраст, внезапно се разболява. Той е развил подути лимфни възли, коремна болка, умора и обрив с малки червени петна по тялото си, се пише в доклада. Малко след това състоянието на Файгенбаум рязко се влошило и с опасност за живота.
В крайна сметка Файгенбаум бе диагностициран с болест на Касълман (Castleman), която всъщност е група от възпалителни заболявания, които засягат лимфните възли. Около 5000 души в САЩ се диагностицират с някаква форма на болест на Касълман всяка година. Пациентите с болест на Касълман могат да имат лека форма на заболяването с един засегнат лимфен възел, докато други имат анормални лимфни възли в цялото си тяло и развиват животозастрашаващи симптоми, включително и органна недостатъчност.
Файгенбаум имал тази по-тежка форма, известна като „идиопатична мултицентрична болест на Касълман“ (idiopathic multicentric Castleman disease, iMCD). С нея се диагностицира само около 1500 до 1800 американци всяка година, според доклада. Тежката форма на заболяването е подобна на няколко автоимунни състояния, но подобно на рака, той също предизвиква свръхрастеж на клетки, в този случай – в лимфните възли. Около 35% от хората с iMCD умират в рамките на пет години от диагнозата. Въпреки че има едно одобрено лечение на болестта на Касълман – лекарство, наречено siltuximab, но не при всички пациенти има ефект.
Файгенбаум попадал именно в тази група. Никакви съществуващи терапии не му помогнали и симптомите му продължили да се връщат. През тези 3-4 години след диагностицирането му той бил хоспитализиран осем пъти. Но изучавайки собствените си кръвни проби, Файгенбаум идентифицирал възможна улика за болестта си. Непосредствено преди поява на симптомите той забелязал скок в броя на имунните клетки, наречени „активирани Т-клетки“, както и повишаване на нивата на протеин, наречен „VEGF-A“. И двата фактора се регулират от пътеката PI3K/Akt/mTOR.
Файгенбаум предположил, че лекарство, което инхибира през тази пътека, може да помогне за състоянието му. Той се насочил към лекарство, наречено „сиролимус“ (sirolimus), което инхибира тази пътека и вече се използва за предотвратяване на отхвърляне на органи при пациенти с бъбречна трансплантация. Файгенбаум не е имал поява на симптомите, откакто започнал да приема лекарството през 2014г.
В новото проучване Файгенбаум и колегите му съобщават, че при други двама пациенти с iMCD също се показват повишени нива на активирани „Т-клетки“ и „VEGF-A“ преди симптомите им да се появят. След лечение със сиролимус и двамата пациенти показват устойчива ремисия. До този момент са изминали 9 месеца и при нито един от двамата не е имал повторно появяване на симптомите.
„Нашите открития са първите, които свързват „Т-клетки“, „VEGF-A“ и пътеката „PI3K/Akt/mTOR“ към iMCD“, казва Файгенбаум в свое изявление. „Най-важното е, че състоянието на пациентите се подобриха, когато инхибирахме „mTOR“. Това е от решаващо значение, защото ни дава терапевтична цел за пациенти, които не реагират на siltuximab.“
Въпреки че новите открития са обещаващи, проучването включва само трима пациенти и ще са необходими по-мабащни изпитвания, за да се докаже, че това лекарство е ефективно лечение на iMCD. Скоро Файгенбаум и колегите му планират да започнат клинично изпитване за тестване на сиролимус до 24 пациенти с рядкото заболяване iMCD.
){kind=link}