Сърдечните проблеми

Проф. Александър Чирков е роден в Лом на 27 януари 1938 г. Завършва Висшия медицински институт в София, а през 1966 г. заминава за Западен Берлин, където специализира при известния кардиохирург проф. Бюхлер. Остава там като лекар в Университетската болница, после се прехвърля в Западна Германия – в университета във Франкфурт на Майн и в университета във Фрайбург, където е професор от 1981 г. През 1984 г. се завръща в България, поканен от акад. Атанас Малеев, ректор на Медицинската академия и заместник-министър на здравеопазването. Извършва първата сърдечна трансплантация в България и на Балканите през 1986 г. Дълги години е директор на болницата „Св. Екатерина“, продължава да е търсен като консултант от много здравни заведения. Проф. Чирков даде интервю за в. „Марица“ във връзка с идеята му за създаване на кардиологичен център в Пловдив.

– Проф. Чирков, защо избрахте именно Пловдив, за да изпълните мечтата си за разкриване на Кардиологичен център за обучение на медици?

– Винаги съм считал, че обучението на лекари, медицински сестри и санитарки е от изключителна важност в здравеопазването. Вече осем години се борим, за да осигурим инвестициите за реализацията на тази идея. Проектът е на стойност 50 млн. евро, имаме подкрепата за инвестиции от частни фондове, получили сме одобрение от европейския комисар по здравеопазване и безопасност на храните Витянис Андрюкайтис. Всички лекари от западни държави, запознати с проекта, посрещат тази инициатива с адмирации. В Южна България няма подобен център, а Пловдив е най-подходящият областен град за такова заведение, където могат да се обучават лекари, медицински сестри от цяла България, а дори и от чужбина.

– В България непрекъснато говорим за необходимостта от здравна реформа. Според вас какво трябва да се промени в здравеопазването?

– Задължително трябва да се изгради структура, която ще се грижи за обучение на медицинските кадри в България и в чужбина. За голямо мое съжаление практиката за обучение на лекарите, която аз много държах да наложа още преди 30 години, не се въведе. Навремето ние обикаляхме Русе, Видин, Белоградчик и много други малки градове и изнасяхме лекции за колегите. В моята болница „Св. Екатерина” канихме лекари от САЩ и Германия, изпращахме и наши лекари в чужбина.

Искахме да създадем структура за продължително обучение на лекарите, сестрите и санитарите с надеждата, че ще получим подкрепата от страна на държавата и обществото. Затова бившият министър на здравеопазването Радослав Гайдарски ми взе болницата. Дълбоко се надявам, че сега ще получим подкрепата в България, включително и от местната власт в Пловдив, за разкриване на Център за обучение, който да помогне да се повиши качеството на медицинското обслужване.

Лекарите да се стараят за най-важното – да поставят точна диагноза на всяко заболяване, а не веднага да казват: „Дай да ти направя операция“. Искам да се въведе друг тип на поведение между лекари и пациенти. В качеството на лектори могат да бъдат канени най-добрите специалисти от САЩ и Европейския съюз, а нашите лекари да имат възможност да повишават квалификацията си и извън България. Центърът ще поддържа контакти и ще обменя опит с кардиологичните клиники в чужбина.

– Не е ли достатъчно обучението, което лекарите получават в университетите?

– Не. Нивото на много от лекарите и медицинските сестри е ниско именно поради това, че след завършването на висшето си образование повечето от тях не си повишават квалификацията. Университетското образование дава на лекаря специалност, но това не е достатъчно. В Западна Европа има система за постоянно поддържащо обучение, защото медицината непрекъснато и бързо се развива. Затова идеята ми е да създадем надуниверситетски център, който да поддържа нивото на постоянната квалификация на лекарите. Преди повече от 15 години такава идея имаше Лекарският съюз, но така и не успя да я реализира.

– Навремето имахте идеята да се въведе здравно обучение в училищата. В условията на пандемия не е ли още по-актуално децата да знаят как трябва да пазят здравето си?

– Здравно обучение трябва да има още от първи клас и да продължи до завършването на училището, дори и на висшето образование за тези, които следват. Добре е най-малко по един час в седмицата децата и тийнейджърите да получават най-необходимата здравна информация. Специално за медицинските учебни заведения е важно обучението да включва и умението за общуване както между медиците, така и между здравните работници и пациентите.

– Продължава ли тенденцията българските медицински кадри да изтичат навън?

– В Германия, във Фрайбург, има българско дружество, на чиито срещи присъствам. От разговорите с наши медици разбирам, че искат да се върнат в България, но при определени условия – ако в здравеопазването настъпят промени. Едно от тези условия е да има възможност за усъвършенстване на професионалните знания и умения, с каквато цел беше създаден още по комунистическо време ИСУЛ в София.

– Пациентите често се оплакват от медицинското обслужване. Според вас каква е причината за това?

– И аз виждам, когато преглеждам пациентите, че имат основание за недоволство. Основната причина е, че след дипломирането лекарите са спрели да се усъвършенстват и мислят как да получат повече пари. Разбирам, че парите са необходимост, но както е казал Паскал – целта ще бъде оправдана, когато се избират най-добрите средства за постигането й.

– Като кардиолог какво ще препоръчате на хората със сърдечни заболявания по време на пандемията?

– Да се пазят, да не предприемат рискови пътувания, да не участват в масови мероприятия, включително и на концерт, да не се събират на групи. Коронавирусът убива предимно тези хора, които имат други заболявания. През 1945 г. испанският грип погуби 52 млн. души в света. За сравнение, във Втората световна война са загинали не повече от 20 милиона. Причината за това е, че част от хората не искат да приемат опасността от заразяване с вирус. Бих ги посъветвал да не пренебрегват предпазните мерки.

loading...