Точно 500 години след като са унищожени от испанските конкистадори, отдавна изгубените интелектуални основи на цивилизацията на ацтеките се преоткриват от британски антрополог. През 1521 г. испанската армия ръководи унищожаването на три от най-големите библиотеки в света – в столицата на ацтеките Теночтитлан и в градовете Тецкоко и Тлакопан, свързани с ацтеките.
От хилядите книги на ацтекската поезия, право, реторика, медицина, астрономия и история изглежда са оцелели само една или две творби. Испанското заличаване на интелектуалното и литературно постижение на ацтеките е толкова изчерпателно, че голяма част от съвременния академичен свят е убеден, че това ацтекско постижение никога не е съществувало. Ключът към това схващане е убеждението, че ацтекските йероглифични знаци не представляват подходяща писмена система и че следователно не може да съществува сложна писмена литературна традиция.
Но сега, ново изследване на британски лингвистичен антрополог, Гордън Уитакър, разкрива за първи път, че йероглифната система за писане на ацтеките е едно от най-сложните писма, създадени някога от човечеството, пише британското издание Индипендънт.
След около 20 години подробни изследвания, професор Уитакър открива, че подобно на древните египетски йероглифи, ацтекската система за писане може да се използва не само за предаване на ограничен брой думи и срички, но и за цялостна комуникация на звуците на всяка сричка в ацтеките език (Nahuatl) – гъвкавост, която позволява десетки хиляди често многосрични думи да бъдат изразени фонетично в писмена форма.
Начинът, по който системата за писане на ацтеките не само може да се използва за представяне на обекти или действия, но може да се използва и за представяне на всеки изговарян звук, позволява на ацтекските писари да изразят цялата ацтекска лексика буквално от десетки хиляди думи.
Следователно изследването на професор Уитакър – което трябва да бъде публикувано в Лондон следващата седмица – сега започва да демонстрира, че писмената система на ацтеките е може би най-напредналата, разработвана някога в Америка.
В действителност, по отношение на организация, концепция и изтънченост, той стига до заключението, че писмеността е сравнима с един от най-сложните писма на Стария свят – японското.
През последните 32 години петте основни исторически проучвания на писмените системи в света на практика са игнорирали съществуването на ацтекското писмо (отделили са му само 3 страници от общо над 2000). Дори когато е споменавано, статутът му на писменост е рутинно отхвърлен.
Новите открития за неговата изтънченост сега означават, че историците ще трябва да преоценят напълно естеството и мащаба на омаловажените по-широки литературни, културни и интелектуални постижения на ацтеките.
Те демонстрират съвсем ясно, че разказите от 16-ти век, твърдейки, че ацтеките са имали усъвършенствани книги с поезия, история, право и реторика – разкази, пренебрегвани предимно през последните пет века – са всъщност верни.
Изглежда, че ацтекските литературни постижения са еквивалентите в Новия свят на тези в Древен Египет, Индия, Гърция и Рим, казва професор Уитакър.
„Основно тяхното мащабно унищожение е довело до изтриването им от световната памет“, каза той.
(Bibliothèque Nationale de France, Париж)
„За съжаление, много учени през вековете са склонни да отхвърлят йероглифната система на ацтеките, защото тя прилича на европейците като рисуване на сцени. В действителност не е така – но много изкуствоведи и лингвисти погрешно я възприемат по този начин“, казва професорът.
Историята за унищожаването на интелектуалните постижения на ацтеките е една от най-обезпокоителните в човешката история.
През 1519 г. малка испанска армия, водена от непълнолетен благородник на име Хернан Кортес, нахлува в Мексико и претендира територията за испанската корона. Бързо сформира съюзи с не-ацтекски коренни елити, враждебни на господството на ацтеките – и до 1521 г. испанците и техните местни съюзници завладяват и напълно унищожават големите градове на Ацтекската империя, включително столицата й Теночтитлан (буквално означава „От плода на бодливата круша на скалата“). Всички велики библиотеки са напълно унищожени.
След това Мексико е включено в Испанската империя и християнството е брутално наложено. На практика всички останали книги на ацтеките, особено религиозните, са публично изгорени – а хората, уловени да ги крият, са в смъртна опасност от това да бъдат арестувани за магьосничество и изгорени на клада от инквизицията.
Писмеността на ацтеките не е била единствената система за писане в доколумбовите Америки – но новото изследване за първи път разкрива, че вероятно е било в много отношения най-гъвкавото, сложно и изчерпателно писмо.
Това е една от поредица писмености, разработени от различни цивилизации в региона на Мексико.
(wiki Commons)
Някои косвени доказателства сочат, че югоизточен мексикански народ, известен като олмеките, може да е развил елементарна писмена система около 800 г. пр. Н. Е., Но практически не са оцелели примери за нея.
Най-старата доказана древноамериканска писменост е измислена от друг мексикански народ – сапотеките (в южната част на Мексико) и е била в употреба между около 400 г. пр. Н. Е. И 800 г. сл. Н. Е.
(wikicommons)
Втората най-стара писменост в региона е тази, разработена от цивилизацията на маите в Гватемала и югоизточно Мексико – и се използва от тях в продължение на почти две хилядолетия (от около 300 г. пр. Н. Е. До края на 16 век).
Друга писмена система – известна на съвременните учени като Истмийска (или Епи-Олмек) – е разработена в южното Мексико около 400 г. пр. Н. Е. – и изглежда се ползва около девет века.
След това през около 300 г. сл. Хр. голяма централна мексиканска цивилизация – съсредоточена около обширния древен град Теотиуакан (името означава буквално „Където човек става Бог“) – създава изцяло нова система за писане. Тогава това писмо се използва, докато цивилизацията се срива около три века и половина по-късно.
Но потомък на тази писменост Теотиуакан продължава да се използва в централно Мексико и след това е доразвита от друг централен мексикански народ – толтеките (между приблизително 1000 и 1200 г. сл. Н. Е.).
(wiki commons)
И накрая, произхождащата от Теотиуакан система за писане е доразвита и усъвършенствана от ацтеките, които доминират в голяма част от Мексико между началото на 15 век и испанското завоевание от 1519-1521.
Въпреки че само една или две предзавоевателни книги на ацтеките са оцелели от унищожение, около 30 са направени от писари от ацтекски произход, в средата до края на 16 век и това са предимно онези няколко примера след завладяването, които професор Уитакър изучава за да преоткрие начините, по които системата за писане на ацтеките наистина е работила.
(wiki commons)
Местните мексикански цивилизации дори са измислили свои собствени версии на хартия – направени от обработена кора от смокинови дървета, а също и от листа от агава, за да произвеждат документи и книги.
И, подобно на европейските си колеги, те също използваха обработена животинска кожа – велум.
Писменостите Теотиуакан, Толтек и Ацтек са били използвани за запазване на това, което сега започва да бъде признато за един от най-важните, сложни и богати на култура езици – науатъл, все още говорен днес от над два милиона местни мексиканци.
Нещо повече – хартията от смокинова кора, използвана за писане на древни мексикански книги, се произвежда и до днес. Известна като „амате“ (amate), тя се използва от времето на испанското завоевание, като местните често са правили тайни изображения на местни божества. Но през последните години тя се използва и като „платна“ за картини за туристическия пазар.
(wiki commons)
Едва днес, след новото изследване на професор Уитакър върху ацтекското писмо, пълната история на непризнатите централномексикански интелектуални и литературни постижения, излиза наяве.
