Бахчеванова

На 23 август т.г. ни напусна една от емблемите на българския театър – актрисата Виолета Бахчеванова. Едва измина година от кончината на нейния съпруг – актьора Васил Стойчев, който почина на 15 юли миналата година, и ето че тя сякаш пожела да го последва, за да не е сам на оня свят, пише Дир.бг.

Двамата бяха пример за партньорска и съпружеска двойка – винаги заедно, с любов и уважение, и на сцената, и в живота. През 2013-а си поделят и признанието на гилдията – заедно получават наградата „Икар“, за „Изключителен творчески принос към българския театър“.

Виолета Бахчеванова бе една от най-красивите и чаровни жени на сцената на Народния театър, а може да се каже и една от най-достойните актриси, защото през 1995-а година напусна театъра с болка, но никога не допусна тази болезнена раздяла да бъде коментирана като скандал. Известно е, че от театъра бяха „освободени“ плеада от най-изявените ни актьори в пенсионна възраст, въпреки че пенсиониран актьор няма. Част от тези истински звезди, ненадминати по таланта си и до днес, продължиха да работят в т.нар. Пътуващ театър, но Виолета – не. С изключение на някои изяви в Театър 199, тя отказваше на режисьорите предложенията за участия. Сякаш сама скъса струна от душата си, заричайки се никога повече да не се обърне назад.

Е, Театър 199 беше нещо друго. Там и двамата с Васил бяха оставили свои отпечатъци на Стената на славата пред театъра. Така да се каже, бяха „символно“ свързани с този театър.

рез 2001 г. излезе книгата на Виолета Бахчеванова „…А театърът може без всеки от нас“, чието заглавие красноречиво разкри потисканата болка от раздялата й с любимата сцена и разочарованието на актрисата от бездушното отношение на обществото към актьорите „в пенсия“.

Това беше нещо като своеобразен протест на актрисата, но много фин и интелигентен. Бахчеванова не напада и не вини никого в книгата си, и остана вярна на висотата на интелекта си. Запечата в слово образа си на един умерен и позитивен човек – такава, каквато я помнеха колегите й от театъра.

Съпругът й – актьорът Васил Стойчев, напусна по собствено желание Народния театър, именно за да „сподели“ участта на своята другарка в живота и партньорка на сцената. Един от най-интелигентните ни актьори, беше изключително достоен човек.

Актьорската двойка напусна с достойнство втория си дом – театъра, но не и любовта си към него. Двамата продължиха да се радват на успехите на младите, сред които оставиха наследници – собствените си деца.

Онези, които помнят Виолета Бахчеванова като съвсем млада, сигурно никога няма да забравят нейната много специфична усмивка, както и гласа й. Актрисата остави уникални записи в Българското национално радио, сред които има и неин запис като певица. При това, не с когото и да е, а с великата Райна Кабаиванска. Всъщност, може би ако не беше станала актриса, може би щеше да е певица?

Малцина знаят, че бащата на Виолета Бахчеванова е пял с Борис Христов в хор „Гусла“, а след като бил чут от Стефан Македонски, го поканили да пее в Операта. Той завършил икономика, но какво от това?! – Сцената сама го пожелала. Така и с малката Виолета – тя от дете се виждала пред публика.

Студентските години във ВИТИЗ я срещат с Васил Стойчев. Голямата любов се превръща в семейство и в партньорство. Съдба! Поетичните рецитали, които двамата актьори изнасят съвместно стопляха сърцата на хората в цяла България. Двойката пътуваше и умееше да завладява сцената с такава палитра от емоции, че винаги изглеждаше „любовно“.

Всъщност, двамата бяха такива и в живота – истински предани един на друг. И двамата съчетаваха в себе си талант и интелигентност, което се опитваха да предадат и на младите си колеги, като преподаватели в театралния институт. Учеха студентите си да бъдат не само добри професионалисти, но и културни личности и почтени хора. Неслучайно един критик написа, че „Бахчеванова и Стойчев са пример за добродетелност“.

За Виолета Бахчеванова нямаше срамна работа в професията. Макар и толкова известна актриса, тя с удоволствие дублираше роли във филми и сериали. Вживяваше се в героините си, и с гласа си изваждаше от тях онези най-фини тонове и вибрации на чувствата, които не само покриваха образите, но „бръкваха“ надълбоко в душевността им.

Актрисата беше царица на регистъра – умееше да открива най-точното съответствие между образа, чувствата и гласа на героините, които пресъздава. Гласът й беше разпознаваем и интригуващ.

Сред най-запомнящите се роли на Бахчеванова в киното са във филмите „Под игото“, „Ако те има“, „Вик за помощ“, „Войници на свободата“ и др.

Завършила е някогашния ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1959 г., в класа на проф. Филип Филипов. И тя, и състудентът й Васил Стойчев първоначално били разпределени на работа в Драматичния театър „Адриана Будевска“ в Бургас, заедно с другите им състуденти Вълчо Камарашев, Живко Гарванов, Лили Райнова и Асен Кисимов. Виолета бързо се откроява на сцената. Още в първия си работен сезон, тя изиграва четири главни роли.

Дебютът ѝ в Народния театър „Иван Вазов“ е през 1961 г. в ролята на Мария Десислава в пиесата „Иван Шишман“ на Камен Зидаров. Постановката се играе 315 пъти и поставя своеобразен рекорд – за най-дълго играна главна роля на сцената на Народния театър. Бахчеванова остави забележителни театрални роли в постановките „Вишнева градина“ на Чехов, „Казаларската царица“, „Чичовци“ и „Хъшове“ на Вазов, „Царска милост“ на Камен Зидаров, „Рози за д-р Шомов“ на Драгомир Асенов, „Женитба“ на Гогол и мн. др.

Първата й филмова роля е в „Ребро Адамово“. Играла е във филмите „Под игото“, „Ако те има“, „Два диоптъра далекогледство“, „Големанов“ и др.

Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев оставят забележителна следа в театъра и киното ни като изключително деятелни професионалисти, отдадени на работата си в продължение на близо четири десетилетия.

Гласът на Васил Стойчев остана в любимите ни култови сериали „Дързост и красота“ „Мечо Пух“ и „Смърфовете“. Озвучавал е още много филми за БНТ, Александра Аудио и Доли Медия Студио.

Един от последните филми, които дублира, бе „Драконът, моят приятел“, в който покрива гласа на героя на Робърт Редфорд.

Актьорът остави десетки театрални роли и богата филмография – в лентите „Хотел България“, „Под манастирската лоза“, „Маневри на петия етаж“, „Йо-хо-хо“, „Таралежите се раждат без бодли“, „На всеки километър“ и др.

Днес изпращаме актрисата Виолета Бахчеванова с поклонение в Народния театър. Той беше като втори дом за нея и съпруга й Васил Стойчев, в продължение на няколко десетилетия. Житейската раздяла на двамата съпрузи бе за кратко. Първо си отиде той, а тя сякаш побърза да го последва. И ако има друго измерение за душите, там им предстои вълнуваща среща!…

Отново заедно!

Поклон пред паметта на актьорите Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев!

Виж още:Много тъжно, България загуби една от най-големите си актрисиНа 86-годишна възраст почина актрисата Виолета Бахчеванова, съобщиха от Народен театър „Иван Вазов“.…Aug 23 2021skafeto.com


loading...