Има деца, които по една или друга причина се оказват без дом и семейство! Питате ли се как растат те без любов и грижи? Само част от изоставените имат „късмета“ да бъдат настанявани в домове за сираци, които държавата „щедро“ осигурява… Как протича детството и съзряването им на такива места – може да си представите… А след завършване на пълнолетие те са оставени да се приобщят към едно далеч нетолерантно към тях общество… Оказва се, че политиците са съпричастни с проблемите на „изоставените“, но само на думи… Те обещават и обещават… В същност те са безразлични, тъй като на практика не осъществяват „прокламираната“ горещо политика в тази област… А ние – обикновените хора? Колко често се замисляме за съдбата на захвърлените дечица?
И каква е тяхната вина да са в това положение?! Но между българите се намират и истински съпричастни! Пример за това е Христо Атанасов от село Ледник, който през последните 15 години е осигурил подслон и е отгледал повече от 30 изоставени деца! При това се е опитал да изгради у тях исконните морални принципи – честност, трудолюбие, патриотизъм, така дефицитни в днешното комерсиализирано общество! За съжаление, държавата не адмирира неговите усилия… Въпреки че далеч не богат, той е вложил свои собствени 20 000 лева, за да превърне ветеринарна клиника в дом за сираци! Други свои пари влага, за да закупи и раздаде жилища на вече отраслите си „питомци“, същевременно опитвайки се да им намери работа… Благородно, но неблагодарно дело, което коства на семейството му да живее в често в оскъдица… Няма луксозни коли и къщи на два ката, няма разточителни гуляи и екскурзии по екзотични места… Животът си Христо Атанасов е посветил единствено да помага с всички средства и сили на „отхвърлените“ деца да намерят своето място като достойни граждани! Затова можем да кажем, че е ЧОВЕК – написано с големи букви! Възхищаваме се от него! Искаме да има повече българи като него!
