Мао Дзъдун, лидер на Китайската комунистическа партия и неин първи председател

https://c2p.cleverwebserver.com/dashboard/64072cc3-d637-11ea-a150-cabfa2a5a2de

Мао Дзъдун – (26.12.1893г. – 09.09.1976г.), бащата на съвременния Китай, не се помни само с въздействието си върху китайското общество и култура, но и с глобалното си влияние, включително върху политическите революционери в САЩ и Западния свят през 60-те и 70-те години на XX век. Той е считан за един от най-известните комунистически теоретици, познат и като голям поет.

 

Бързи факти: Мао Дзъдун
Известен с: Бащата-основател на Китайската народна република, управлявал страната като председател на Китайската комунистическа партия на Китай от 1949 до 1976г.
Роден на: 26.12.1893г. в Шаошан, провинция Хунан, Китай
Родители: Мао И‘чан, Уън Чимей
Умира: 09.09.1976г. в Пекин, Китайската народна република
Публикувани произведения: Сблъсъкът на военачалниците (стихотворение, 1929г.), Задачите на Комунистическата партия в периода на съпротива срещу Япония (1937г.), Малката червена книга на Мао (1964–1976г.)
Съпруги: Луо И‘сиу, Ян Кайхуей, Хъ Цъджън, Дзян Цин
Деца: Мао Ан‘ин, Мао Анчин, Мао Анлон, Ян Шиехуа, Ли Мин, Ли На
Известен цитат: „Политиката е война без кръвопролития, докато войната е политика с кръвопролития.“

 

Ранен живот

На 26 декември 1893г. се ражда син в семейство Мао – заможни фермери в Шаошан, провинция Хунан, Китай. Родителите решават да кръстят момчето Мао Дзъдун.

Детето учи конфуцианска класика в селското училище в продължение на пет години, но напуска на 13-годишна възраст, за да помага на пълно работно време във фермата. Бунтарски и вероятно разглезен, младият Мао е изключен от няколко училища и дори бяга от дома си за няколко дни.

През 1907г. бащата на Мао урежда брак за 14-годишния си син. Мао отказва да признае 20-годишната си булка, дори след като тя се мести в семейния дом.

Мао Дзъдун със сина си Мао Анчин

 

Образование и запознаване с марксизма

Мао се мести в град Чанша – столицата на провинция Хунан, за да продължи образованието си. Той прекарва шест месеца през 1911г. и 1912г. като войник в казармата в Чанша по време на революцията в страната, която сваля от власт династия Цин – последната династия в Китай. Мао призовава Сун Ятсен да стане президент на новата република и да отреже дългата си плитка коса (опашка), в знак на въстание срещу манджурите. Този вид прическа е характерна за манджурите и след идването си на власт в Китай през 1636г. манджурите задължават всички мъже в страната да носят такава прическа. Отказът от подстригване се счита за бунт срещу императора и провинилият се обезглавява на място.

Между 1913г. и 1918г. Мао учи в Училището за обучение на педагози, където започва да възприема все по-революционни идеи. Той е очарован от руската революция през 1917г. и от китайската философска школа от IV в. пр.н.е., наречена Легизъм. Тази философия агитира за абсолютна власт на владетеля, както и за строги закони в обществото и употреба на жестоки наказания дори при дребни нарушения.

След дипломирането си Мао последва своя професор Ян Чанджи до Пекин, където започва работа в библиотеката на Пекинския университет. Неговият ръководител Ли Даджао е съосновател на Китайската комунистическа партия и силно повлиява на развиващите се революционни идеи на Мао.

 

Събиране на власт

През 1920г. Мао се жени за Ян Кайхуей, дъщерята на своя професор, въпреки по-ранния си брак. През тази година той прочита превода на Комунистическия манифест и се превръща в отдаден марксист.

Шест години по-късно Националистическата партия, или Гоминдан, под ръководството на лидера й Чан Кайшъ, избива над 5000 комунисти в Шанхай. Това е началото на гражданската война в Китай. През тази есен Мао повежда есенното жътварско въстание в Чанша срещу Гоминдана. Националистите разбиват армията на Мао, състояща се предимно от селяни, убивайки 90% от тях. Оцелелите са изгонени в провинцията, които от своя страна успяват много бързо да обединят нови хора около своята кауза.

През юни 1928г. националистите превземат Пекин и са признати за официалното правителство на Китай от другите държави. Мао и комунистите обаче продължават да създават селски съвети в южните провинции Хунан и Дзянси. Тогава се полагат основите на Маоизма.

 

Китайската гражданска война

Местен военачалник в Чанша залавя съпругата на Мао Ян Кайхуей и един от техните синове през октомври 1930г. Тя отказа да се отрече от комунизма и впоследствие е обезглавена пред 8-годишния си син. Мао се оженил за третата си съпруга Хъ Цъджън по-рано през май същата година.

Сълзотворен газ и водни оръдия срещу протестите в ХонконгНапрежението в Хонконг ескалира. Полицията е използвала сълзотворен газ, за да разпръсне протестиращ…Aug 31 2019skafeto.com

През 1931г. Мао е избран за председател на Съветската република Китай в провинция Дзянси. В този момент Мао упражнява терор срещу земевладелците – повече от 200 000 души са измъчвани и убивани. Червената му армия, съставена предимно от слабо въоръжени, но фанатизирани селяни, наброява 45 000 души.

Под нарастващ натиск от страна на Националистическата партия Мао е свален от лидерската си роля. Войските на лидера на националистите Чан Кайшъ обгражда Червената армия в планините в Дзянси, принуждавайки ги да направят отчаяно бягство през 1934г.

 

Дългият марш и японската окупация

Около 85 000 войници и последователи на Червената армия се оттеглят от провинция Дзянси и започват своя поход по 6000-километровата дъга към северната провинция Шанси, известен още като Дългия марш. Поради студеното време, опасни планински пътеки, необуздани реки и нападения от различни местни, автономни военачалници и националистите, само 7000 от комунистите стигат до Шанси през 1936г.

Мао по време на Дългия марш

Този дълъг марш засили позицията на Мао Дзъдун като лидер на китайските комунисти. Той успява да обедини войските, въпреки тежкото им положение.

През 1937г. Япония нахлува в Китай. Гражданската война между комунистите и националиситите прекъсва, но не приключва. Двете страни са готови да посрещнат новата заплаха в лицето на Япония, а войната между двете китайски партии на теория продължава през периода на Втората световна война.

В Китай откриха уникална гробница с 2 милиона монетиАрхеологията винаги е пълна с изненади. Когато започне разкопка, екипът никога не знае какъв ще бъде…Nov 22 2019skafeto.com

Япония превзема Пекин и китайското крайбрежие, но никога не успява да окупира вътрешен Китай. Въпреки че и двете партии от Китай се бият срещу японците, партизанската тактика на комунистите се оказва особено ефективна. Междувременно през 1938г. Мао се развежда с Хъ Цъджън и се жени за актрисата Дзян Цин, по-късно известна като „Мадам Мао“.

 

Възобновяване на гражданската война и основаване на КНР

Още докато води битката срещу японците, Мао планира да си върне властта в държавата от своите съюзници – националистите. Мао шифрова идеите си в редица памфлети, включително творбите си „На партизанската война“ и „За продължителната война“. През 1944г. САЩ изпращат мисията Дикси да се срещне с Мао и комунистите. Американците вече смятат, че комунистите са по-добре организирани и по-малко корумпирани от националистите, които до този момент получаваха солидна подкрепа от Запада.

Делегацията от САЩ, облечена в традиционни, мъжки костюми от периода 30-те до 80-те на XX век в Китай

След приключването на Втората световна война, двете китайските армии отново започват сериозно воюване по между си. Повратният момент е обсадата на град Чанчун през 1948г., в която Червената армия, наричана сега Народнa освободителна армия (НОА), разгромява армията на Гоминдана.

До 1 октомври 1949г. Мао се чувства достатъчно уверен, за да обяви създаването на Китайската народна република. На 10 декември НОА обсажда последната крепост на националистите в град Чънду, провинция Съчуан. В този ден Чан Кайшъ и други членове на Гоминдана бягат от континентален Китай към Тайван, където създават правителство на острова, което съществува и управлява до днес.

 

Петгодишен план и Големият скок напред

От новия си дом в близост до Забранения град Мао осъществява радикални реформи в Китай. В цялата страна са арестувани и екзекутирани собствениците на земеделски земи (2-5 милиона души), а тяхната земя впоследствие бива преразпределена между бедните селяни. „Кампанията за потушаване на контрареволюционерите“ на Мао отнема поне 800 000 допълнителни животи, предимно бивши членове и симпатизанти на Гоминдана, интелектуалци и бизнесмени.

Тайван представи собствен автономен електрически минибус (ВИДЕО)Тайван показа вчера собствен автономен електрически минибус в столицата си Тайпе. С това действие пр…Aug 27 2019skafeto.com

В различни кампании в началото на 50-те години Мао насочва мерника си към богатите капиталисти и неудобни интелектуалци, които са подложени на публични унижения. Много от оцелелите при първоначалните побоища и унижения по-късно се самоубиват. Тогава Китай губи някои от най-известните си писали, художници и мислители. Този период се смята за един от най-черните и грозни моменти от историята на китайската култура и традиции.

В редица кампании в началото на 50-те Мао нарежда извършването на масови арести и публични екзекуции на политически противници и интелектуалния елит на страната.

Между 1953г. и 1958г. Мао стартира Първия петгодишен план, като възнамерява да превърне Китай в индустриална сила. Заслепен от силата на първоначалния тласък, през януари 1958г. Мао стартира Втория петгодишен план, наречен „Големия скок напред“. Той призовава фермерите да топят желязо в дворовете си вместо да отглеждат селскостопанска продукция. Резултатите са катастрофални – приблизително 30-40 милиона китайци умират от глад по време на Големия глад през 1958-1960г.

 

Външна политика

Малко след като Мао поема властта в Китай, той праща „Народната доброволческа армия“ в Корейската война, за да се сражава заедно със севернокорейците срещу южнокорейците и силите на ООН. НДА спасява армията на Ким Ир Сен от сигурна загуба, в следствие на което се стига до ситуацията на полуострова, в която се намира и до днес.

През 1951г. Мао праща „Националната освободителна армия“ в Тибет, за да го „освободи“ от управлението на Далай Лама.

Как властта на Китай контролира Тибет чрез приложение за чатВсички много добре знаем за рисковете от наблюдение, на които се излагаме, споделяйки информация и л…Aug 2 2019skafeto.com

През 1959г. отношенията на Китай със Съветския съюз се влошават значително. Двете комунистически сили не постигат съгласие относно мъдростта на Големия скок напред, ядрените амбиции на Китай и възможността от избухването на война между Китай и Индия. През 1962г. Китай и СССР прекъсват отношенията помежду си.

 

Падане от власт

През януари 1962г. Китайската комунистическа партия провежда в Пекин „Конференция на Седемте хиляди“. Председателят на конференцията Лиу Шаочи остро критикува Големия скок напред и по подразбиране – Мао Дзъдун. Мао е изтласкан настрана във вътрешната структура на властта на ККП. Умерените прагматици Лиу Шаочи и Дън Сяопин освобождават селяните от комуните и внасят жито от Австралия и Канада, за да изхранват оцелелите от глад.

Лиу Шаочи и Мао Дзъдун (отляво надясно)

Няколко години Мао служи само като формална фигура в китайското правителство, без реална власт. Той прекарва това време в планиране за завръщане и отмъщение към Лиу и Дън.

Като стратегия Мао решава да внуши, че съществува капиталистически идеи и тенденции сред ръководството на партията и разчита на доверчивостта и наивността на младите да повярват на тези внушения. По този начин избухва Културната революция в Китай.

 

Културна революция

През август 1966 г. 73-годишният Мао изнася реч на пленума на Комунистическия централен комитет. Той призовава младежта на страната да си върне революцията от ръцете на десните. Тези млади „Червени гвардейци“ ще свършат мръсната работа по време на Културната революция на Мао, унищожавайки „Четиримата стари“ – старите обичаи, старата култура, старите навици и старите идеи. Дори собственик на квартален магазин за чай, какъвто е бащата на бъдещия президент Ху Дзинтао (2003г.-2013г.) е окачествен като „капиталист“.

Студенти от Пекинския университет приветстват пристигането на Народната освободителна армия на ККП

Докато учениците на нацията бурно унищожават древни произведения на изкуството и текстове, изгарят храмове и бият интелектуалци до смърт, Мао успява да премахне както Лиу Шаочи, така и Дън Сяопин от ръководството на партията. Лиу умира при ужасяващи обстоятелства в затвора, Дън е изпратен да работи в селска фабрика за трактори, а синът му е хвърлен през прозорец от четвърти етаж и парализиран от Червената гвардия.

През 1969г. Мао обявява Културната революция за приключена, въпреки че тя реално продължава до смъртта му през 1976г. По-късните фази от 1969г. до 1976г. са режисирани от Дзян Цин (Мадам Мао) и нейните колеги, известни като „Бандата на четиримата“.

 

Лошо здраве и смърт

През 70-те години здравето на Мао с всеки изминал ден се влошава. Експерти смятат, че може би страда от болестта на Паркинсон или Амиотрофична латерална склероза (АЛС, понякога наричана болест на Лу Гериг). В допълнение има проблеми със сърцето и белите дробове, причинени от активното тютюнопушенето през целия си живот.

До юли 1976г., когато страната изпада в криза поради голямото земетресение в Таншан, 82-годишният Мао е на болнично легло в Пекин. Той претърпява два инфаркта в началото на септември и почива на 9 септември 1976г.

 

Наследство

След смъртта на Мао умереният прагматичен клон на Китайската комунистическа партия поема властта и изгонва левите радикалисти и революционери. Дън Сяопин, сега напълно реабилитиран, води страната към икономическа политика на растеж в капиталистически стил. Мадам Мао и другите членове на Бандата на четиримата са арестувани и съдени – по същество за всички престъпления, свързани с Културната революция.

Наследството на Мао днес е сложно. Известен е като „Бащата-основател на съвременния Китай“ и служи като вдъхновение на бунтове през XXI век като непалското и индийското маоистко движение. От друга страна, неговото ръководство предизвиква повече смъртни случаи върху собствения си народ, отколкото управлението на Йосиф Сталин или Адолф Хитлер.

Днес портрет на Мао Дзъдун седи над главния вход на Забранения град на площад Тянанмън

В рамките на Китайската комунистическа партия под управлението на Дън Сяопин Мао е обявен за „70% прав“ в своите политики. Дън обаче споделя също, че масовият глад е „30% природно бедствие и 70% човешка грешка“. Независимо от всичко, някои от принципите на Мао продължават да ръководят политиките на Китай и до ден днешен.

Размириците в Хонконг вдигат цените на хотелите в СингапурНивата на заетост на хотелите в Сингапур са стигнали най-високото си ниво от повече от десетилетие. …Sep 11 2019skafeto.com