Бушидо е кодексът на поведение за класовете на воините в Япония от 8-ми век до днешно време. Думата „бушидо“ идва от японските корени на думите „буши“ (воин) и „до“ (път). Наименованието се превежда буквално като „пътят на воина“.
Бушидо е изповядван от японските воини-самураи и техните предшественици по време на феодална Япония. Подобна философия са изповядвали и други народи в голяма част от централна и източна Азия. Принципите на бушидо подчертават преди всичко честта, смелостта, уменията в бойните изкуства и лоялността към майстора на воина („даймьо“). Донякъде е подобен на идеите за рицарството, които рицарите следваха във феодална Европа.
Какво е Бушидо?
По-подробен списък на добродетелите, кодирани в бушидо, включва пестеливост, правда, смелост, доброжелателност, уважение, искреност, чест, лоялност и самоконтрол. Интересен е фактът, че специфичните особености на бушидо варират от времето и мястото в Япония.
Бушидо е етична, а не религиозна система от вярвания. Много самураи са вярвали, че са изключени от всякакво възнаграждение в отвъдния живот или в следващия си живот, поради факта, че в настоящия живот са били обучени да се бият и убиват. Това повелява принципите на Будизма. Независимо от това, честта и лоялността са им били необходими, за да ги поддържат, предвид знанието, че вероятно ще се окажат в будистката версия на ада, след като си отидат от този свят.
Идеалният войн-самурай е трябвало да бъде имунизиран от страха и смъртта. Само страхът от безчестието и лоялността към неговия учител трябвало да мотивира истинския самурай. Ако самурай почувства, че е загубил честта си (или е на път да я загуби) според правилата на бушидо, той може да си го върне, като извърши доста болезнена форма на ритуално самоубийство, наречено „сепуку“.
Докато европейските феодални религиозни кодекси са забранявали самоубийствата, във феодална Япония това е бил върховният акт на храброст. Самурай, извършил сепуку, не само ще си възвърне честта, но и ще придобие престиж за смелостта. Това навлиза толкова дълбоко в японската култура, че дори жените и децата от самурайското семейство също се е очаквало да посрещат смъртта със спокойствие, ако бъдат заловени по време на битка или обсада.
Историята на Бушидо
Как възникна тази доста изключителна система? Още през 8-ми век военните пишат книги за използването и съвършенството на меча. Те също и създават идеала на поета-воин. Той следва да бъде смел, добре образован и лоялен.
В периода между 13-ти и 16-ти век японската литература почита безразсъдната смелост, изключителната преданост към семейството и към своя господар. Към тези качества е включен и интелектът у воините. Повечето от произведенията, които се занимават с това, което по-късно ще се нарече бушидо, се отнасят до голямата гражданска война, известна като Генпейската война от 1180 до 1185 г. В нея се сражават клановете Минамото и Тайра, което води до основаването на периода на Шогуната на Камакура.
Последната фаза на развитието на бушидо е епохата Токугава (1600г.-1868г.) Това бе време на интроспекция и теоретично развитие за класа на воините-самураи, защото страната е била предимно мирна от векове. Самураите са практикували бойни изкуства и са изучавали голямата военна литература от по-ранни периоди. Въпреки това те са имали малка възможност да приложат теорията на практика в продължение на над два века до войната на Бошин от 1868г. до 1869г. и по-късното възстановяване на Мейджи.
Както и в по-ранните периоди, самураят по време на управлението на Токугава, търсеше вдъхновение за предишна, по-кървава ера в японската история.
Съвременното Бушидо
След като управляващата класа на самураите бе премахната след възстановяването на Мейджи, Япония създава модерна армейска армия. Човек може да си помисли, че бушидо ще избледнее заедно със самураите, които са го измислили. Всъщност японските националисти и военни лидери продължиха да апелират към този културен идеал в началото на 20-ти век и Втората световна война.
Отзвуците за сепуку бяха силни при обвиненията за самоубийство по време на ВСВ. В нея японските войски извършваха самоубийства на различни тихоокеански острови. Те включваха и пилотите-камикадзе, които насочваха самолетите си към бойните кораби на Съюзниците и бомбардираха Хаваи.
Днес бушидо продължава да има почва в съвременната японска култура. Акцентът му върху смелостта, самоотричането и лоялността се оказа особено полезен за корпорациите, които се стремят да извлекат максимално количество работа от своите „сътрудници“.