https://c2p.cleverwebserver.com/dashboard/64072cc3-d637-11ea-a150-cabfa2a5a2de

Познавате ли композитора Александров Кипров? Потомствен граф, той е автор е на стотици песни, изпълнявани от: Лили Иванова, Георги Христов, Тони Димитрова и други известни в миналото наши изпълнители. Хитови остават песните, написани специално за Лили Иванова: „Скитница“, „Счупена чаша“, „Частен случай, „Без правила“, „Готови ли сте за любов“… Тази съвсем кратка биографична справка може да послужи като основа да се анализира текста, който Кипров публикува неотдавна във Фейсбук, предизвикал все още продължаваща полемична дискусия.

Едно е ясно, 67 годишният композитор, творил изключително през периода на авторитарната власт на Т. Живков, е дълбоко покрусен от измамените надежди на българския народ за просперитет при преминаването към т.нар „демокрация“. Заключенията му изглеждат направо апокалиптични, но се опират неумолимите факти! 2.5 милиона са напусналите страната българи да търсят реализация или просто препитание на запад. Не малка част от тях са висшисти, добри специалисти в различни области, и техният изключително ценен творчески труд отива за облагодетелстване на чужди нации… Липсата на действено насърчаване на раждаемостта особено всред по-интелигентната част от населението, стресовият начин на живот в условия на задействан механизъм на самосъхранение, хаосът в здравеопазването, неправилното хранене, консумацията на твърде много алкохол и тютюнопушенето са основните причини за високата смъртност всред населението… Стресът обаче е неминуемо състояние за повече от 90% от хората, тъй като битовата престъпност вече е достигнала застрашителни размери, няма сигурност нито в домовете – особено в малките населени места – нито на улицата! Можете да бъдете не само обирани, но и да се простите с живота си за жълти стотинки! А правосъдие – няма. На никакво ниво. Няма осъдени „едрогабаритни“ престъпници, убивали и грабели цяло десетилетие. Не може и да има – те лесно наемат най-добрите адвокати, дават огромни подкупи на следователи, прокурори и съдии, за да бъдат оневинявани или просто бягат от страната… В училищата положението също не е розово – там постоянно сменящите се учебни програми и големият брой нискоквалифицирани и незаинтересовани учители демотивират трайно по-голямата част учениците… А пред входа ги чака поредният „зарибител“, който вместо да гние в затвора, направо унищожава с дрога децата ни… Родителският контрол в повечето случай е силно занижен, особено когато младежите и девойките влязат в тийнейджърска възраст… Агресията избуява навсякъде – по шосетата бясно препускат бабаити, за които човешкият живот е без значение… И няма кой да им противодейства ефективно… Конфликтите на етническа основа тлеят грозейки да се разраснат във всеки момент… Политиците лъжат и сипят популистични обещания, само и само да не изгубят привилегиите си… Създалата се с навлизането на глобализацията у нас немногобройна средна класа си живее свой собствен живот в големите градове, гледа отстрани какво се случва в низините и по върховете и малко се вълнува от съдбата на 2.5 милиона пенсионери, 1/3 от които просто чакат да изтече жизнения им път! Впрочем влезте във Фейсбук и се включете в полемиката, инициирана от известния композитор! Прочетете разнообразните, коренно противоположни мнения и с радост ще установите, че не малко са тези, които гледат оптимистично на бъдещето, дълбоко вярвайки, че на всички недъзи ще бъде сложен край! Все някога това ще се случи… Но нима трябва да останем в пасивно очакване?…