най-богатият българин

https://c2p.cleverwebserver.com/dashboard/64072cc3-d637-11ea-a150-cabfa2a5a2de

Историята на живота на Благодетеля на Копривщица прилича на приказка от “Хиляда и една нощ”. Той си остава най-богатият българин и надминава много пъти легендарния Атанас Буров. Дори според днешните представи, Ненчо Палавеев е бил много богат човек. Още през 19-ти век той тръгнал да върти търговия и бързо разбрал, че България е тясна за размаха му. Мащабният му бизнес се разположил в Египет, където преди това баща му бил отворил кантори. Ненчо Палавеев имал търговски партньори чак от Индия и Иран. Търговията му вървяла добре и той решил да я разширява. Купил големи площи обработваема земя край Кайро, направил там портокалови градини и започнал да изнася плодове за студена Великобритания. От това спечелил милиони, а близките му разказват, че той бил доста пестелив човек, да не кажем стиснат.

Ненчо Палавеев складирал златото си на три континента. А като си пийнел, се хвалел, че е толкова богат, че може да си купи държава. Копривщенецът обаче, си останал ерген. Отвреме навреме се появявал с атрактивни дами, но те веднага го зарязвали, понеже не си развързвал лесно кесията. Говори се, че когато живеел в Египет, Палавеев успял да закръгли богатството си на няколко десетки милиона и то английски лири. Ако се преизчисли с днешна дата, се получава някакво несметно богатство, съизмеримо само с това на световни финансови акули.

Къщата на копривщенския чорбаджия в Кайро била истински палат. По стените висели картини на италиански майстори. Хаджията имал навика също така да купува и по някоя вещ от аукционите на Сотбис. Когато се създавало дружеството за прокопаване на Суецкия канал, хаджи Ненчо влязъл с капитали в него. След завършването на канала през 1869 година, българинът прехвърлил собствеността си в акции в британска банка, която експлоатирала съоръжението и така натрупал още доста пари от преминаването на стотици кораби през Суец.

През 1925 година хаджи Ненчо Палавеев се завърнал в родната Копривщица. Именно тогава той положил традициите на дарителството в града. Със свои средства той построил паметника на Априлското въстание /костницата/, която се намира в центъра на града, параклиса “Св. Архангел”, постройките и гробницата при църквата ‘Св. Богородица’, чешмата при устието. Хаджи Ненчо изградил още водоснабидителната система на града, залесил един връх с иглолистни дървета и издигнал основното училище, носещо неговото име. Всички в града започнали да наричат хаджията ‘Благодетеля’. Той отпуснал на Министерство на народното просвещение 6000 златни британски лири, равни на 47 кг злато, и с договор с градската управа поддържал пълна гимназия. Тя била открита през 1932 година и била оборудвана от него с всичко необходимо. За нея Ненчо Палавеев наел учители, на които плащал лично.

Читалище “Хаджи Ненчо Палавеев”

На 31 май 1934 година хаджи Ненчо основал благотворителна фондация, която носела името му. Целта й била ‘културното и икономическо израстване’ на родния му град. Фондацията набрала средства от основния капитал, които Благодетеля внесъл, както и от всичко, което той й завещава. Когато Хаджи Ненчо починал, на 18 септември 1936 година, фондацията осчетоводила цялото му имущество: ¼ идеална част от бащините му две къщи, собствената му къща, която се намирала в Ламбовската махала, четири яхъра в Александрия, 57 облигации от банката Деджил унифие в Египет, 150 облигации от Националната банка в Египет.

С 300 000 златни лева родният Рокфелер откупва Южна България в НьойДарение от 300 000 златни лева, платени от родолюбив българин на двама католически свещеници, за да …Jun 11 2019skafeto.com

Всички ценни книжа се съхранявали в Базел. На родния си град Ненчо Палавеев завещал и влоговете си в БНБ, Българска земеделска банка – София, Популярната банка в Копривщица, цялата си покъщина и една касетка с ценности. В нея имало злато на кюлчета и златни наполеони. Цялото това имане се изчислявало на 40 милиона златни лева и около 450 килограма злато.

Съгласно волята на дарителя, фондацията имала право да изразходва ¾ части от ежегодния приход, а 1/4 остава да капитализира. Всичко това се спазвало до 1946 година. След това, с разрешение на новата власт и на Министерство на народната просвета, което имало надзор над фонда, започнали да се харчи не само целият годишен капитал, но и основният. Така през 1980 година фондация ‘Ненчо Палавеев’ свършила парите и преустановила своята дейност.

Когато починал през 1936 година, най-богатият българин бил погребан с почести в масивна гранитна гробница. Там хаджията трябвало да намери покой, както пише на каменната плоча. Изглежда, обаче, че големият българин не намерил покоя, който заслужавал. Из родния му град и днес се носи мълвата, че вечер, след полунощ, капакът на гранитния саркофаг се отмества и оттам излиза духът на хаджията, който тръгва по кривите копривщенски улички и разглежда сградите, построени с негови пари. Говори се, че той бил недоволен от това, което е направено за града с наследството му. И духът се заканвал да потърси един ден сметка…
От малкото овчарче до един от най-големите индустриалци – Аврам ЧальовскиЧувалили сте за Аврам Чальовски? Това е един повече от достоен мъж – българин с изключително висок м…Jul 19 2019skafeto.com