Посетителите, които разглеждат хилядолетните пластове на десетметровия вал на брега на Дунава край Винча (град близо до Белград), трудно могат да си представят, че преди 7500 години тук е съществувал град, и то сред най-старите в Европа. Археологическите находки потвърждават това и разказват историята на величествено селище от епохата на неолита, по време, когато търговията е процъфтявала, войни не е имало, а по тези места е кипял живот.
„Това се доказва от останките от къщи, открити при разкопки в горния слой, които са изгорели при пожар преди 7000 години”, казва Драган Янкович, който отговаря за археологическия обект. Той изтъква, че останките са се запазили толкова добре именно заради пожара, който ги е консервирал. Става дума за дървени къщи, които са били измазани и отвън, и отвътре с два-три слоя мазилка, а когато изгорели, мазилката се изпекла и на нея останали отпечатъците на дървените стени. Всички къщи са градени в правилна геометрична система, в прави редици и без дворни места около тях, което говори за градско селище.
Селището е възникнало на самия бряг на Дунава, на важен кръстопът, но на високо място, където Дунав никога не прелива. За 1000 години е имало три големи пожара, но върху основите на старите сгради изниквали нови и така се появил цял хълм с височина осем метра, на чийто разрез сега се виждат тези слоеве.
„Разбрахме, че по това време не е имало войни. За това свидетелстват селищата, които са се строяли на открито, без сериозна фортификация, а няма и находки на оръжие. Т.е. това е бил един от най-щастливите периоди в историята на Европа, когато нейният център е бил на Балканите“, казва Янкович.
Той припомня, че през година в лондонска лаборатория окончателно е било потвърдено, че жителите на района около Винча първи в Европа са топили мед, по същото време, когато това е ставало и в Месопотамия.
Търгували са с обсидиан от Карпатите, който бил един от най-търсените материали за изработка на сечива, и живачна руда цинабарит, която се добивала от близка мина и се изпозвала за получаване на рядката червена боя цинобър.
Археологическите находки се простират на площ от 15 хектара, но само малка част от повърхността е проучена и кой знае още какви фантастични тайни се крият тук. Обектът е открит от първия сръбски археолог професор Милое Власич още в началото на 20 век.
Във Винча няма адекватни условия за излагане на откритите предмети. За съхранението им все още се използва една барака, получена през 1985 година от армията, но вече доста пострадала от лошото време. Затова обектът не отговаря на изискванията, които трябва да го превърнат в туристическа атракция.
Цялата околност на Винча е богата на история. Известно е, че в съседното село Ритопек е открита 28-килограмова римска златна броня.
