Възродителния процес

След като през 1984 г. Политбюро взема решение за принудителната смяна на имената на българските мюсюлмани, на 29 май 1989 г. Тодор Живков обявява началото на Възродителния процес, наречен още Голямата екскурзия. В изявление, излъчено от БНТ и БНР, той подчертава българския произход на сънародниците ни и им дава правото да напуснат България временно или завинаги. На 3 юни 1989 г. Турция отваря границата си и между 300 и 400 хил. души се устремяват натам. Четири дни по-късно на среща с политическия елит Живков обявява, че това е довело до край на бунтовете и размириците.

Между 25 и 30 хиляди демонстранти излизат на протести в цялата страна, сблъсъците са придружени от много кръв. Как започва тази черна страница в историята ни? Дали наистина знаем всичко?

„Мога да споделя за една мълва, която с голяма вероятност може да е истина – разказва пред 168 часа офицерът от контраразузнаването Павлин Павлов. – Това аз го научих от моя изключително уважаван учител Найден Ангелов, който бе близък с една от секретарките на Тодор Живков.

Тя е стенографирала един от разговорите между Живков и Александър Лилов. Ще кажа само, че тази служителка е била сред най-доверените лица и е присъствала на почти всичките му срещи.

На този разговор Лилов поставя въпроса, че във връзка със събитията и честванията около „1300 години България“, е крайно време „нашата нация да се консолидира“ и една от идеите е всички български турци да си сменят имената. Отговорът на Живков е горе-долу следният: „Ами да отидат и да си ги сменят, кой ги спира? Никого не сме спрели“. „Не, не, другарю Живков – казал Лилов. – Те искат това да стане общо – за всички, наведнъж да бъдат преименувани.“

Живков го изгледал доста заинтригуван и казал: „Сашо, Сашо, умен си, та няма накъде повече, чак мозъкът ти прелива от главата, а всъщност се оказваш един глупав човек! Можеш ли да си представиш, че аз ще разваля достлука на турци, българи и цигани? Защо да си разваляме отношенията с Турция? Знаеш ли колко проблеми ще създаде един подобен ход?“

„Ама те настояват, другарю Живков, не ние“, упорствал Лилов.

„Добре, нали имаме закон, всеки може да иде в селсъвета и да си смени името“, отговаря Живков.

„Др. Живков, те искат да стане като празник – за всички“, настоявал Лилов.

След което в ЦК започват да се появяват местни политически лидери, които декларират, че хората по места са верни на политическата линия на БКП и са съгласни да се проведат мероприятия в тази посока.

„Подозирам, че Живков не е бил убеден в това и се е поддал на изключителния натиск от страна на идеологическите кадри, защото през 1989 г. именно той е човекът, който заедно с турския президент си стискат ръцете и решават да отворят границите – казва Павлов. – Идеята е който иска да тръгне за Турция, да може да го направи, и който иска да се върне обратно, да се върне.“

По-късно, когато Павлов започва да подготвя книгата си за Възродителния процес „Не дразни ченгето, когато обича“, той сам се убеждава, че в разговора между Лилов и Живков, както му е предаден, има много истини. За целта той провежда среща с Димитър Попов, който е бил първи секретар на партията във Варна.

„Един изключително скромен и уважаван човек – казва Павлов. – Той ми даде бележките си от заседанията на ЦК с първите секретари на окръжни комитети, на които са присъствали Георги Атанасов, Александър Лилов, Димитър Стоянов.
Тримата са искали доклади от първите секретари и са давали инструкции как да продължат мероприятията по Възродителния процес.

Атанасов примерно е казвал, че с огън и меч трябва да се изкоренят тези лоши работи. Интересното е, че на нито едно от тези заседания не е присъствал Живков, което, разбира се, не означава, че не е бил в течение или че не е разпоредил да се проведе Възродителният процес, но трябва да се знае – той не е присъствал на тези сбирки, когато са вземани решения по отношение на стратегията и начините, по които да се реализира.“

Думите на Павлов ги потвърждава и бившият му началник – полк. Любомир Димитров. „Целият състав на ДС бе против Възродителния процес и за това има документи, всичко може да се провери – казва Димитров. – На едно заседание с Лилов генерал Йордан Касабов много рязко го разкритикува пред всички, че партията е взела грешно решение. Думите му бяха, че това е „решение на партийци“.“

На въпрос Лилов ли е идеологът на Възродителния процес, Димитров казва: „Не съм сигурен, твърди се, че той е единият от инициаторите, другият е Пенчо Кубадински. Чувал съм, че това не е еднолично решение, а е на Политбюро. Дори в СССР ни упрекнаха за това преименуване, а не толкова за самия Възродителен процес, защото той представляваше комплекс от мерки – социализиране, създаване на поминък, увеличаване на образователната култура на това население, във всяко турско село имаше детска градина, училище, това бе една дълготрайна политика. За съжаление, оперативният състав на ДС, въпреки че критикуваше партийното ръководство, не успя да се наложи и да спре преименуването“.

Виж още:Защо Тодор Живков удари шамар на турския премиер на 2 август 1978 годинаВ началото на 70-те години на 20-ти век възникват няколко конфликтни ситуации между Народна републик…Feb 14 2021skafeto.com


loading...