По старите поколения може би си спомнят широко прокламираната по времето на социализма теза, че „Всеки човек е господар на своята съдба! Приемането на тази теза, води до заключение, че срещите между хората са случайни – резултат от преплитане на редица обстоятелства. Противотезата е, че „Човек не може да избяга от своята карма“. Но замислете се – не сме ли ние, които определяме кармата си правейки един или друг избор по отношение на този/тези, които ще допуснем близо до себе си за един много дълъг период от време? Как при нашите ежедневни срещи да установим кои са подходящите за нас хора?
Защото едни хора могат да бъдат за нас наказание, други – изпитание, а понякога се надяваме – те да са истински „подарък“ за нас! Можем ли да различим навреме хората, да оценим струва ли си да се обвързваме с даден човек с любов, обич или приятелство? Колко близо и колко бързо можем да се окажем до разочарованието? Според японска легенда, червена нишка, вързана за малкия пръст, свързва онези, които рано или късно са предопределени да се срещнат. В такъв случай „случайните срещи“ не са случайни, а са „пръст на съдбата“. Следвайки тази логика установяваме, че няма и „случайни раздели“; онзи или онези, с които се разделяме, в същност са ни помогнали да се научим да бъдем търпеливи оптимисти, че рано или късно ще срещнем истински стойностите, предопределени за нас личности.В този смисъл животът ни се оказва едно изпитание с цел самоусъвършенстване. Това е залог и за нашето развитие като личности. Внимавйте обаче, когато срещнете „неслучаен човек“ – това е поднесен от съдбата „Божи дар“! Не го изпускайте!
