Още от древността философи, мислители и учени се опитват да формулират отговора на един основен въпрос – какъв е смисълът на живота. През годините са създадени много различни теории, които са ставали предмет на ожесточени дискусии и спорове, а често и до истински научни войни. В тези теории се преплитат факти, хипотези и мистика до такава степен, че човек се обърква как да вникне в смисъла на живота. Логичен отговор на въпроса даде един от най-перспективните учени на планетата – физикът Джереми Ингланд от Масачузетския технологичен институт. Неговата теория е сравнително проста и е базирана на чисто физично ниво. Теорията на Ингланд гласи, че сложните процеси на живота са възможни единствено благодарение на действието на простите закони на физиката.
Джереми обяснява, че за разлика от отделните предмети, животът поглъща много енергия, а излъчва значително по-малко. Именно по тази причина той е идеална среда за преразпределението на енергията. Това пък го прави устойчив в космически план, където основният процес е точно този – поглъщане и обратно излъчване на количества енергия. Ингланд илюстрира изследването си със следните примери: поставяме чаша с току-що налят горещ чай на кухненската маса. След известно време чаят изстива и придобива температурата на помещението – отдал е част от топлинната си енергия, а въздухът в стаята съответно я е абсорбирал. Подобен ефект се наблюдава и когато поставим различни по консистенция орехови ядки в стъклен буркан – при разтръскване по-едрите ядки постепенно излизат отгоре, а по-дребните се наместват на дъното. Според учения от Масачузетс точно такива процеси са протекли в праисторическия океан, където постепенно материята се е преобразувала във форми, способни да абсорбират благоприятната енергия на топлия океан. Процесът бавно е довел до възникването на формите на живот.