глобалната икономика 2020

Анатоли Калеци е главен икономист и съпредседател на Gavekal Dragonomics. Материалът е публикуван в Project Syndicate и цитиран от Money.bg.

Традиционната януарска игра на икономически прогнози за следващата година не си струва да се играе, когато прогнозите остават едни и същи през цялото предходно десетилетие. През 2020 г. е още по-вероятно, отколкото през която и да е друга година след кризата, глобалната икономика да продължи да расте, лихвите да останат на дъното, а капиталовите пазари да растат.

Затова, вместо да прогнозираме най-вероятния сценарий, който е видим и с просто око, е по-полезно да обмислим по-малко вероятните събития, които могат да го променят. Вярвам, че има десет риска, които могат да причинят най-големи икономически и финансови щети през 2020 г. Това не са прогнози: продължаващата световна експанзия е по-вероятно от която и да е комбинация от тези пречки.

И те не са „изненади“, които, по дефициния, са невъзможни за прогнозиране. Те са „познати въпросителни“, подредени от най-ниския към най-високия риск, според мен.

Най-малкият риск е този, който множество икономисти прогнозират всяка година: световна рецесия, причинена от САЩ или Китай. Рецесията е неизбежна, но е по-малко вероятна през 2020 г., отколкото през която и да е от предходните години след кризата.

Макар че инвестициите и производството по света страдаха от търговската война между Съединените американски щати и Китай, макроикономическите политики в двете държави подкрепиха жилищата, услугите и публичните разходи. Глобалната икономика ще продължава да се възползва и през 2020 година от намаляването на лихвите в САЩ и усилията на Китай да подкрепи растеж от около 6%. Ако липсват мощни шокове, рецесията през тази година е изключително невъзможна.

По същия начин нисък е рискът и от по-високи лихви. Множество инвеститори и бизнеси са притеснени, че днешната среда на ниски лихви скоро ще приключи, поне в САЩ. Инфлацията и дългосрочните лихви най-вероятно ще се покачат тази година, но е малко вероятно централните банки да затегнат паричната политика. Фед ще води този процес и няма да повишава лихвите в година на избори.

В Европа, вместо да създаде епидемия от евроскептицизъм, Brexit изигра ролята на ваксина. Дори популистките лидери в Италия, Франция и Германия се уплашиха от случващото се на Острова, а тазгодишните преговори по сделката ще засилят негативното възприятие на европейците по този процес. Но политиката винаги е нестабилна, особено в Италия. Така че политическа еврокриза остава риск, макар и с малка вероятност.

Макар че търговската война между САЩ и Китай привлече най-много внимание през 2019 г., Европа бе слабата брънка в глобалната икономика. Наскоро икономическото представяне на Европа се стабилизира, а средата се подобри драматично, след като Европейската централна банка поднови количествените улеснения, а политическите настроения се обърнаха срещу остеритета. Но икономиката на Германия все още е пред екзистенциална криза, а европейските политици са шампиони в глупавите опити да намаляват бюджетните дефицити в момент, в който икономиките им се нуждаят от фискална подкрепа. Затова рецесия в Европа остават най-големият макроикономически риск през 2020 г., точно както и миналата година.

Стигаме до заплахите от проблеми с доставките на енергийни продукти. След убийството на иранския генерал Касим Солеймани, финансовите пазари се опасяват от спирала, водеща към война и скок на цените на петрола. Всяка световна рецесия през последните 50 години е била предхождана от удвояване на цените на чернното злато (макар че не всяко удвояване в цената е следвано от рецесия). За да се удвоят на годишна база, цените на петрола трябва да достигнат $110. Това е малко вероятно, но възможно, ако война между САЩ и Иран спре доставките през Персийския залив. Затова рецесия, причинена от петрола, е умерен риск.

Има и умерен риск от увеличаване на протекционизма. Пазарите са обсебени от търговската война между САЩ и Китай достатъчно дълго, така че опасността от нея вече е включена в активите на цените. Първата фаза подсказва, че най-вероятно няма да има нова ескалация тази година.

Но това все пак оставя няколко търговски риска на хоризонта, особено за Европа, която е уязвима от провал на разговорите за Brexit или удар от страна на Доналд Тръмп. Но държавният глава на САЩ най-вероятно тази година ще бъде твърде зает с конфронтацията в Иран и изборите през ноември, за да започне търговска война с ЕС.

Междувременно търговските отношения между ЕС и Великобритания ще останат без промяна до 31 декември. Така че заплахата от протекционизъм е по-малък риск, отколкото през 2018 и 2019 г.

Има два други умерени риска за растежа през тази година. Единият е безпрецедентното ниво на корпоративен дълг в САЩ, далеч надхвърлящо това преди кризата. Но това не е изненадващо, тъй като лихвите бяха твърде ниски твърде дълго време. Макар че рискът от спукването на този балон ще стане по-значим в бъдеще, засега няма причина той да се пука.

Последният умерен риск е срив на автомобилната индустрия, което ще унищожи германската икономика. Производството в Германия днес е под нивата от преди рецесията и забавянето в индустрията не е само цикличен проблем. Перфектната буря от екопритеснения, социални промени и енергийна и технологична трансформация означава, че автомобилната индустрия – не само в Германия, но и в САЩ, Япония и Западна Европа – е напът към спад, който може да се окже толкова сериозен, колкото деиндустриализацията от 80-те години.

Но сривът в търсенето миналата година бе толкова голям, че сега е възможно временно възстановяване. Затова и автомобилната индустрия не би трябвало да е такъв проблем тази година.

Рискът за технологичния сектор обаче е политически – и висок. Гигантите в технологиите вече не могат да разчитат на уважението на политиците. Някога смятани за иноватори и агенти на прогреса, Facebook, Apple, Amazon и Google вече са смятани за безжалостни монополисти, които манипулиран политици и потребители. Тези компании бяха основната движеща сила за американския капиталов пазар и сериозни политически пречки пред бизнес моделите им – под формата на регулации, специални данъци или разделяне – може да повтори спукването на дотком балона. И това може да се случи още тази година.

Най-големият от десетте риска идва от щатските президентски избори. Консенсусът на пазарите е, че Тръмп ще победи. И това може да ги изложи на два потенциални шока. При победа, той може да засили протекционистката си политика и да стане още по-непредвидим. А ако спечели някой от конкурентите му като Бърни Сандърс или Елизабет Уорън, четирите най-големи сектора в САЩ се изправят пред безпрецедентни заплахи. Това са здравеопазването, финансовия сектор, технологиите и енергетиката.

Вижте още:
България застрашена след като рецесия удря световните икономикиЗаради разразилата се търговска война между двете най-силни икономики в света – САЩ и Китай, световн…Oct 30 2019skafeto.com

Кристалина Георгиева отправи предупреждение заради търговската войнаНовият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева призова държавите по света да се …Oct 9 2019skafeto.com

Най-голямата икономика в ЕС губи €30 милиарда заради търговската войнаНай-голямата икономика в ЕС – немската щe претърпи загуби на €30 милиapдa oт pacтeжa cи пpeз 2019 гo…Oct 2 2019skafeto.com

loading...