англичани в България

Дунавската равнина в Северна България е истинско бяло петно в туристическите пътеводители. Като пристигнеш на голямата гара в Попово, пейзажът изобщо не е пленителен, а срещу него са силозите на завода за преработка на слънчоглед. Наоколо е равнина, засята със зърно, докъдето ти стига погледът, тук-там гористи хълмчета и села с еднакви къщи от кафяви тухли. В центъра на този малък район, Попово не изкушава с нищо – нито със запуснатите индустриални терени, които помнят по-добри дни, нито със сивия бетон на централния площад. И въпреки това те са избрали да се настанят тук. Не масово, но истинско преселение, продължаващо от десетина години. Започва с Марк и Кара, двойка англичани в България, които се влюбили в района и неговите 300 дни слънце годишно.

Сайтът им е „спусъкът”. Сайт на английски, с всички практични детайли, които можете да си представите за местния живот, и как да се заселите, и много снимки. Скоро идват и други, които правят свои сайтове. Мнозина стават импровизирани посредници при покупката на къщи и улесняването на новопристигащите. После следва едно тв реалити, посветено на пионерите от първата вълна. Днес над 600 англичани имат дом в България, в района на Попово.

Има и други подобни общности из туристическите места в България, но тази в Попово е на най-невероятната. Клер и Крис се настаняват в Паламарца преди 5 години. От 600-те жители на селото 10% са новопристигнали като тях. Двамата бързо стават стълб на общността. И пример за успешна интеграция: „Искахме да се установим във Франция и да започнем малък земеделски проект, но беше много скъпо. Решихме да пробваме в България”. Първо стават доброволци при Марк и Кара. После остават – убедени, че са попаднали на уникално място в Европа. Бързо репродуцират модела: стая за гости и малка био ферма за зеленчуци, яйца, месо и мляко, които осигуряват разточителни закуски за гостите.

Крис работи дистанционно за университет в САЩ, а Клер организира курсове по рейки. „Хората, които ни познават отдавна, никога не са си представяли, че ще живеем така“, се забавлява Крис. Археолози по професия, по-скоро градски хора, той и Клер успяват да организират добре живота си на село, макар и да е малко суров понякога. Двойката бързо установява връзки със съседите: „Още в началото ги помолихме за помощ, за да възстановим къщата. Искахме да запазим местната архитектура, да използваме същите тухли от печена пръст, от които са построени старите къщи. Съседите ни помогнаха и за градината и за козите.” Двамата полагат усилия да научат български. За тях е немислимо да останат в изолация в англоезичната общност. Крис ходи с цигулката си на местните празници и свири с местната фолклорна група, гордост за селото. През 2013 г. участва в организирането на първия в региона фестивал за българска музика и DJ електронен микс. Идеята е заимствана тази година и на друго място.Столетникът от пловдивското село Бенковски дядо Георги: Казаха ми да пия хапчета за сърцето, аз обаче хапнах една тенекия медСтолетникът от пловдивското село Бенковски дядо Георги е един от най-възрастните българи, а причина …Apr 12 2018skafeto.com

Най-консервативните сред местните хора приемат фестивала, а младежите в Попово направо са щастливи.

Освен тези двама интересни англичани в България, друг заселник е Йън, намерил дом в близкото село Паламарца. През първата година се е посветил на къщата. После се заема с животновъдство. Като много от новопристигналите, не знае нищо. Съседите българи му помагат. Това не му пречи да прави грешки. Дълго ще си спомня за първото си прасе: „Като истински аматьори, направихме това през лятото. В 6.00 сутринта вървеше много добре. Но в 9.00 вече беше 30 °С и навсякъде имаше мухи. Наложи се да изхвърлим доста от месото.”

Йън обяснява: „Съседите ни в селото живеят като квази затворено общество, което няма нужда от външния свят. Знаят как да строят къщите си, да сеят и да прибират реколта, да отглеждат животни и да повишават добива. Правят това добре открай време. Ще сме луди, ако не се допитваме до тях.” Така че на въпроса „Защо сте дошли в Попово?”, отговорът на Йън е ясен като бистрата му ракия: „Тук съм свободен. Никой не ми казва какво и как да направя, имам истинска връзка с моите съседи. И има пространство. Невъзможно е да се върна да живея на Запад след всичко това”.
Източник: bgnow.euОбстановката се нажежава. Родопско село скочи срещу мераците на сириец да прави джамия в селотоСдружение „Родопски хайдути“ активно подкрепя жителите на родопското село Лъкавица, в община Лъки, к…Apr 8 2018skafeto.com

loading...