Деляна Лазарова

Само преди дни 34-годишната българка Деляна Лазарова спечели първото място на Международния конкурс за диригенти „Siemens Hallé 2020“, изпреварвайки Родолфо Бараес и Джоел Санделсон. Така в следващите 2 години тя ще бъде помощник на Марк Елдър – главен диригент на един от най-старите английски симфонични оркестри – „Hallé“, както и титуляр диригент на младежкия оркестър „Hallé“. Заедно с престижното музикално отличие, което ще я отведе на много международни сцени, на официалната церемония в Манчестър Лазарова получи и парична премия от 15 000 паунда.
Те родена в Пловдив, където завършва музикалното училище с цигулка. След това учи в Университета на Индиана, САЩ. А после завършва оркестрово дирижиране в Университета по изкуствата в Цюрих, в класа на Йоханес Шлефли. Учила е при диригенти като Бернард Хайтинк, Пааво Ярви и Ленард Слаткин и е дирижирала престижни оркестри в Европа, Азия и САЩ.
Деляна разказа за голямото отличие и всичко, което е постигнала с огромна любов към музиката и адски много усилия в интервю за Дир.бг.

– Страхотен и истински вдъхновяващ успех, Деляна, искрени поздравления за тази награда! Само ти си знаеш колко ти е струвало да я постигнеш, разкажи ни – как стигна дотук?

– И аз още се опитвам да си отговоря на този въпрос. 🙂 Определено водещата сила е голямата ми любов към музиката. По този начин, дългото време учене, подготовка, уроци, вълнение, пътуване, липса на свободно време, или време за най-близките, е оправдано. Но, честно, правейки, това което обичам, чувствам, че до момента не съм имала един работен ден в живота си 🙂
Но определено, гледам на този конкурс и на резултата от него, като нещо, за което съм се подготвяла години. Такъв престижен конкурс е наистина голямо предизвикателство. Първият тур беше само на запис и документи, там сме били над 280 човека. На полуфинали стигнахме само 10, всеки един от нас от различна страна. А на финал минахме само 4-ма. Беше много вълнуващо, но в момента когато стъпих пред оркестъра, забравих, че съм на конкурс и оставих музиката да ме води. Усетих, че имахме много хубава връзка с оркестъра и всичко останало някак си мина на втори план.

– Всъщност как започна всичко – от малка ли се влюби в цигулката или родителите ти те насърчаваха, мечтаеше ли да стигнеш до голямата сцена или с времето, неусетно почти, талантът ти те отведе там?

– Винаги съм била заобиколена от музика. А с цигулката, мога да кажа, че тя ме намери. Главната сила беше майка ми, която е музикант и дълги години работеше като композитор за кукления театър в Пловдив. Там мина детството ми и беше голяма веселба. Спомням си, че в един момент знаех целия репертоар на театъра наизуст: песни, танци, реплики от различни представления… Когато станах на 5 години, майка ми ме заведе на приемен изпит в Музикалното училище „Добрин Петков“. Аз се бях навила, че искам да уча пиано, но след изпита по солфеж, няколко преподавателки дойдоха да говорят с нас и препоръчаха вместо пиано, да започна с цигулка. Майка ми ме погледна и попита: „Искаш ли да свириш на цигулка?“.
Аз в този момент само си мислех за обещания сладолед след изпита и бях готова да кажа „да“ на всичко, така че без колебание се съгласих. След няколко дена ходихме на симфоничен концерт, където солистката беше цигуларка. Бях изключително впечатлена от звука и, разбира се, от красивата рокля на изпълнителката. Помислих си: „Това да свириш на цигулка изглежда лесно, трябва да натискаш с едната ръка и да дърпаш с другата“… Няколко години по-късно, баща ми все още ходеше с тапи за уши вкъщи, когато аз свирех в другата стая. Не е чак толкова лесно!
А за световните сцени – да, мечтаех си, но никога не са били идея-фикс. До някаква степен те се явяват страничен ефект на целия труд, постоянство и отдаденост.

– Не ти ли беше достатъчна цигулката – този толкова труден инструмент, какво те привлече в това – ти, нежна и крехка дама, да станеш диригент – по-скоро мъжко поприще, което също изисква изключителни умения?

– Нещата се стекоха така, че дирижирането е едно естествено продължение на музикалния ми живот като цигуларка. Аз все още свиря, разбира се, не толкова колкото преди, нямам време, но цигулката е винаги с мен. Тя е важна част от мен и не искам да я забравям. А и това, че съм учила и работела като цигуларка, ми помага много в дирижирането!
Да, професията има определено мъжко минало, но това се променя пред очите ни. Мисля, че в днешно време не е вече такъв шок жена да бъде на лидерска позиция. Надявам се много скоро да забравим това разделение и стереотипи на мъжка или женска професия. Човек трябва да прави това, за което е призван.

– Ти си космополит, живееш на различни континенти, срещаш забележителни музиканти, има ли някои известни имена, с които сте близки, с които ви свързват интересни и вълнуващи истории – на сцената или в живота?

– Това лято бях на музикалния фестивал в Аспен, Колорадо в Щатите. Там имах невероятната възможност да дирижирам на оперен майсторски клас с неповторимата Рене Флеминг. Това беше незабравимо преживяване! Изпълнихме третия акт от операта „Кавалерът на Розата“ от Рихард Щраус – една от най-любимите ми опери!! След като свършихме, тя дойде в кошарата на оркестъра, качи се на диригентския подиум до мен, прегърна ме и каза:
„Браво! Това беше много хубаво! Имаме нужда от повече хора като вас!“. Тя имаше предвид жени-диригентки. Цялата зала избухна в аплодисменти, а аз не знаех на коя планета се намирам.

– Много музиканти казват, че българската публика е страхотна и че е огромно удоволствие да свириш пред нея, заради истинския заряд, който излъчва, когато харесва изпълнителя. И за теб ли е така, обичаш ли да свириш на родна земя, ще имаш ли концерти тук, за да ти видим на живо?

– Сигурна съм, че това е така! Винаги съм искала да имам изяви в България, но, за съжаление, е много трудно тук като млад музикант. Първо трябва да се докажеш в чужбина, преди собствената ти държава да те забележи. Жалко е и все се надявам, че това в един момент ще се промени. Но за да се промени, трябва да променим и начина на мислене, да повярваме в собственото си можене и да осъзнаем, че сме по-силни, когато се подкрепяме и даваме шанс, а не обратното.

– Очевидно завинаги си отдадена на музиката, но разкажи ни нещо за Деляна извън нея – за семейството, любовта, другите ти страсти. Толкова, колкото би искала да споделиш с публиката си…

– В малкото свободно време, което имам, се опитвам да съм с най-близките си. Те ме зареждат най-много. И въпреки, че те са в България, и през повечето време сме разделени, се чуваме почти всеки ден. Денят не е същият, докато не съм чула майка ми да ми каже за времето в Пловдив, а баща ми да разкаже за най-новото кулинарно вълшебство, което е сготвил, а и да ме попита какво ще ям за обяд…

– Някои може би знаят, но ти си по-малката сестра на журналиста Борислав Лазаров, който от няколко месеца представя впечатляващо прогнозата за времето по bTV. Очевидно се виждате рядко и няма как батко да не ти липсва много. Има ли нещо, което не си успяла да му кажеш достатъчно силно? Направи го сега…

– Обичам го безкрайно!

Виж още:От София до Мексико Сити: „Българката“, която управлява 5-ия по големина град в светаНа 1 юли 2018 г. една 55-годишна жена пренаписа историята на Мексико, спечелвайки безапелационно кме…Feb 21 2020skafeto.com

loading...