https://c2p.cleverwebserver.com/dashboard/64072cc3-d637-11ea-a150-cabfa2a5a2de

Здравейте, аз съм Мърморкото, а това е моята авторска рубрика. Малко уводни думи за моята свята личност. Гоня 40-те години и съм роден в София. Обичам да се оплаквам от всевъзможни неща. Правя го редовно и без да пестя думи и средства. Дразня се от обкръжението, от неточтостта, от бюрюкрацията, от приятелите-предатели и от много други неща. Понякога се дразня и от самия себе си. Все ми се иска да не бях реагирал така или да бях по-сдържан. Ама не се получава.

Ето, вчера, например, си карам спокойно колата. Казах си- този път няма да обръщам внимание на никого. Дори да ме засичат по пътя, да ми присветват с фарове или да ми дават клаксон аз само ще се усмихвам. Да, но не стана точно така. Когато видях камерата, която засича превишената скорост, аз чинно си намалих колкото е ограничението.

Да, знам, че не е редно да намалявам само когато има камера пред мен. Но факт е, признавам, намалих точно тогава. Зад мен обаче имаше едно беемве, което не се изкефи от моето „намаляване“. Присветкайки ми с фарове плюс продължителен клаксон, то се опита да ме избута в другата лента. А там си имаше доволно количество коли, даже и един автобус. А пред мен няма как да ускоря – та нали има камера и ограничение. Плюс това имаше и автомобили! След като не стана неговото, той нарочно се опита да ме доближи максимално, за да ме притеснява. Усмивката, с която посрещах несправедливостите се стопи и аз започнах да му ръкомахам, че има камера, че не е прав. След като видях физиономията му в огледалото за обратно виждане избухнах в смях. Прочетох много тежка ругантня в устните му. И се отказах. Казах си – какъв е смисълът? Той даде газ и демонстративно ме надмина с над 100 км.

После споделих случката с няколко човека. Сигурно ме мислят за мърморко. То май съм си такъв, но съм сигурен, че не съм единствен. Очаквайте още мърморещи истории от мен! Благодаря ви за вниманието!