Много древни цивилизации и народи са живели на територията на нашата планета, оставяйки след себе си голям брой артефакти, някои от които са направени толкова умело и дори футуристично, че неволно започвате да се чудите – възможно ли е технологичното развитие на човечеството да тръгне надолу, а нашите далечни предци са притежавали технологии много по-напреднали от съвременните? В тази статия ще говорим за редица необичайни артефакти, които съвременните изследователи често наричат „Дяволските кълба“.
Тези обекти са топки, направени по най-често от кост и технологията на тяхното производство е невероятна – една топка е вградена в друга, която е вградена в трета, като всяка вътрешната топка може да се върти в абсолютно всяка посока.
Според съвременните учени те са единствено за красота, но безполезни иначе дрънкулки.
Ако обаче следвате тяхната теория и вярвате, че в древността хората са притежавали много по-лоши технологии и инструменти, отколкото в наше време, тогава се оказва, че производството на такива артефакти от древни майстори може да отнеме много години от живота им.
Наистина ли са отдавали толкова от времето, съответно живота си, за да решат да правят подобни дяволските кълба без някаква сериозна и важна цел? Повечето от тези артефакти са открити на територията на днешен Китай.
В тази страна производството на такива обекти се извършва почти в индустриален мащаб – намерени са много топки, с най-различна форма, дизайн и материал, от който са направени. А най-старите екземпляри са направени не само от слонова кост, но и от костите на носорог. Според някои съвременни изследователи хората са започнали да правят първите такива топки – още през неолита, т.е. Новокаменната епоха. Според други периодът е далеч по-близкият до нас XVI-XVII век.
Повечето от тези артефакти са открити в долините на реките Яндзъ и Жълтата река. Има версия, според която тези произведения на изкуството биха могли да се използват като религиозни и култови неща за различни ритуали.
Разглеждайки тези артефакти, първото нещо, което ни идва на ум, са модерните прецизни стругови или фрезови машини управлявани от компютър, както и 3-D принтерите. Не можем да си представим как по това време е възможно да се мине без такива технологии – тези кълба изглеждат толкова перфектно, нали? Но защо са били наричани дяволски?
Дали обяснението тук не е много просто – съвременните изследователи поради това, че не са в състояние да обяснят технологията на тяхното производство в пълнота служат като предпоставка за създаването на митологията около артефактите? Когато човек не може да обясни нещо, първото, което му идва на ум, е да го препишем върху някакви мистични сили, обикновено нечисти…
Как всъщност са правили Дяволските кълба?
За това наистина е необходим вагон търпение и много спокойни ръце.
Реално в кризисния XVII век се е появила резба по кост „топка в топка“ (вложени една в друга костени ажурни(мрежести) топки, гравирани с миниатюрни фигурки) – вещ, поразяваща с филигранността на работата, но по същество изящна и трудоемка дрънкулка. За такава работа на майсторите били нужни много години.
Видимо, китайците имали такова хоби – да правят подобни играчки: топка от кост с прорези, в нея друга топка, в нея трета, и всяка може да се върти на всички посоки.
Първата стъпка в изработването на това чудо е превръщането на парче кост в идеална топка, след което в нея на необходимите разстояния се пробиват няколко отвора с конусообразна форма, като върховете им се срещат точно в центъра на топката. След това майсторът с помощта на линийка отбелязва във всеки отвор колко топки иска да гравира вътре в първата.
Сега той може да пристъпи непосредствено към изрязването на топките, започвайки от лежащата в самото сърце на бъдещата „решетъчна топка“. Майсторът трябва да разчита само на собствения си усет, години опит и на острието на резеца, защото направените отвори не му позволяват да види какво става вътре в топката. Всички останали топки също се изрязват отвътре. При това ако майсторът сгреши дори на милиметър, цялата му работа ще отиде в канала.
Най-сложната сред „решетъчните кълба в кълба“ се смята изработената в завода за Резба по слонова кост в Гуанчжоу. Вен Жунбяо, заслужил работник в този отрасъл, през 1977 година изрязал от слонова кост 15 см в диаметър набор от 42 топки, всяка от които се намирала в подвижно състояние спрямо другите и били украсени с гравирани пейзажи (павилиони, кули, облаци и планини). Централната топка била с дебелина на хартиен лист. Вен Жунбяо е потомствен майстор на художествена резба по кост четвърто поколение. През 1915 година неговият баща получил международно призвание на международна изложба в Панама, като изрязал 25 сферични слоя, с диаметър на външната сфера 10 см. Вен Жунбяо е надминал своя баща по майсторство.
Китайските топки-главоблъсканици са толкова фина изработка, че могат да се изработят изключително само ръчно. Даже леко побутване с ръка може да разбие на парчета вътрешните слоеве и да разруши работа за няколко дни. За да се разбере колко са те крехки, не се препоръчва да се правят опити да се подредят всички отвори в един ред, тъй като това може да повреди концентричните сфери.
Вълшебните топки, както понякога също се наричат, обикновено се отнасят към предметите с положителен заряд заради използването им като символични украшения и заради формата им на безкраен кръг. Слоевете могат да символизират различни неща – от четирите посоки на компаса до природните елементи, а гравюрите на най-външната топка обикновено напомнят дракон или феникс, съответстващи на Ин и Ян. Смята се, че топка-загадка, декорирана с тези два елемента е способна да укрепи брака и да донесе успех и благоденствие.
Дизайнът на дяволските кълба също вдъхновява британската фирма Steven Chilton Architects да предложи подобен дизайн на театър в Гуанджоу. Предвидената сграда се състои от купол от припокриващи се черупки, всеки декориран с геометрични шарки.
