На вчерашната дата преди 91 години в Истанбул се ражда големият български актьор и любимец на няколко поколения Константин Коцев. Ето един много човешки спомен на Маргарита Петкова за него, публикуван на сайта afish.bg: „Знам го дете като актьор. Помня почти всичките му роли – и като Тартюф, и като Гоца, и като Снегов, и като дядо Галушко. Но съдбата пожела да се срещнем на живо в началото на 1989 година. Очи в очи. Завеждах „културата“ в ТОА „Красна поляна“. По всякакви празнични поводи канихме артисти, та хората да им се порадват и да ги видят. Константин Коцев винаги беше желан, а и винаги се отзоваваше. На едно такова събиране, дето сега му викат „събитие“, той си изпълни номера, обра аплодисментите, пък след това ме дръпна настрана. „Моля, хонорара“, каза ми нервно. Зяпнах. Артистите си получаваха парите от „Културна дирекция“, всеки беше наясно с това. Опитах се да му обясня ситуацията, но той ме прекъсна с една бързорека тирада. Гласът ми се извисяваше все повече и повече, някои зрители почнаха да се обръщат, ставаше си скандал. За малко да се разрева. Твърдо казах, че ще си получи мижавите 30 лева по етапния ред и се мушнах в тълпата.Вечна му памет! ПОЗЛАТЯВАТ името на един от НАЙ-ОБИЧАНИТЕ артисти на България. Колегите отказват да забравят…Един от най-обичаните артисти в България ще бъде почетен по трогателен начин от колегите си. Името н…Nov 23 2016skafeto.com
Митът се срина, кумирът ми рухна
Затова са казали хората да не си създаваш идоли. Бях бясна. Реших, че повече няма да го каня. Добре де, ама хората си го искат. И скоро след това Коцев гостуваше отново. Реших този път да му ги дам пустите 30 лева от мен си. Изчаках го на входа, бях приготвила три десетолевки. „Ето, другарю Коцев, за положения труд“, казах. Той ме погледна учудено: „Ама как така, другарко, получаваме ги от дирекцията, вие трябва да знаете. Попълвам хонорарен лист, така не може, това са чисти 30 лева“, каза ми той. Припомних му за предния път, за скандала… Той наведе глава на една страна, помълча малко, после ме хвана за ръката и ме отведе към една празна маса във фоайето. „Много ми е неудобно, спомних си, на Вас значи съм си го изкарал, извинявайте…” И ми сподели, че онази вечер имал в джоба си 25 стотинки, а трябвало да купи хляб. Бил се залисал, забравил, от кого да поиска 1 ст., ще му се смеят, голям артист уж, а няма пари за хляб. Не че няма, вкъщи има, ама хляб вкъщи няма, а докато се върне, хлебарниците ще са затворени. Тогава нямаше денонощни магазини и вериги. Тогава не знаех, че отглежда сам двете си деца – син и дъщеря, че жена му е била починала. Исках земята да се отвори и да изчезна. Бях обвинила този човек в сребролюбие, в алчност, дамгосах го за невъзпитан. По-късно в началото на демокрацията от един вестник за четвърти път ми казаха, че нямат пари и не могат да ми платят хонорара. Крещях, крещях, заплаших ги, че ще отида пред редакцията да прося и да разкажа всичко за този вестник. И си спомних за Константин Коцев. Вкъщи ме чакаха три деца, едното бебе. И тогава разбрах цената на стотинката, на парите, които си си изработил и ти трябват в момента, не за да си ги стискаш в джоба, а за да нахраниш децата си. Да не се чувстваш като родител – идиот. И си казах: „Видя ли, Петкова, казах си тогава, ти с тъпия си акъл обвиняваше Константин Коцев във всички смъртни грехове, сега Господ те чукна по носа, та белким ти влезе в куфалницата.” Горчив урок, който ще помня до края на живота си. Както ще помня погледа на великия актьор, когато ми каза, сбогувайки се онази вечер и категорично отблъсквайки моите мижави 30 лева, с които исках да си купя спокойствието: „Ред трябва да има в тая държава, ред…”.Песен от „Козият рог“, от която милиони българи НАСТРЪХВАТ. Авторката й си отиде без време от този свят, но ШЕДЬОВЪРЪТ й остава в сърцата ни…Голямата Мария Нейкова си отиде без време от този свят през 2002 година, но песните й продължават да…Sep 8 2016skafeto.com
